ГТЛ
Не след дълго Драко отвори леко вратата, седна до мен и се облегна на рамото ми.
Аз го погледнах и се подпрях на главата му.
- Съжалявам, Лу! Може би малко прекалих.
След тези думи аз се усмихнах и му отговорих:
- Дори доста прекали! Няма проблеми, въпреки това. Как си?
Той избърса сълзите от очите се и се взря в моите. Когато го погледнах наистина забелязах колко зачервени бяха те.
- Аз съм... Както и да е. Искаш ли да излезем навън? - смени темата рязко Драко.
Аз се замислих за момент, но след това погледнах към тавана и отново проговорих:
- Хайде, идвай! Отиваме до Черното езеро! - казах аз донякъде с лека радост в гласа си.
Драко се изправи и ми помогна и аз да го направя. Докато вървяхме към Черното езеро видях Питърс да се кара с Хърмаяни.
Явно нещо се беше случило, което да ги накара така силно да си викат. И при това в коридорите.
- Просто късаме! Изчезвай! - извика накрая Питърс.
Хърмаяни явно се поизплаши и избяга нанякъде по коридора.
Веднага след това Питърс ме погледна изпитателно и си тръгна.
С Драко вървяхме хванати за ръце към езерото, когато Бо се блъсна в нас.
- Извинявай! О, Драко... И ъм... Лу. Здравейте! Накъде оти-
Опита се да довърши Бо, но аз доста рязко го прекъснах:
- Не е важно. Радвам се, че те видях. До по-късно!
Бо се поогледа и продължи явно към Общата стая. Може и да не знае все още за Хърмаяни. Веднага щом се върна с Драко, ще му кажа.
Стигнахме до Черното езеро и седнахме на меката трева. Аз скръстих краката си, а той легна на земята.
- Има ли нещо, между теб и този... Бо? - заговори тъжно Драко, поглеждайки към мен.
Аз се обърнах объркано и се засмях леко, почти неразбираемо.
- Разбира се, че не! Аз харесвам вече някой... - отговорих аз, още по-тъжно, защото харесвах именно Драко.
- Мхм... И кой е човекът?
- Моля? Не те чух.
- Кой е всъщност човекът, който харесваш?
DU LIEST GERADE
Strange love//Draco Malfoy♡︎
KurzgeschichtenТе са врагове. Мразят се, колкото и да им казват, че си отиват. Дали това обаче ще продължи до края или те ще намерят искра помежду си? В книгата!!!