Strange love//Draco Malfoy♡︎

7-ма глава

ГТЛ

С Драко легнахме един до друг и аз се сгуших в него. Пуснах лска музика да звучи около нас и започнах разговор.

- Драй, може ли да ми обещаеш нещо? Много е важно.

Той ме погледна внимателно и кимна леко, но ясно с главата си, докато държеше ръката ми на корема му.

- Искам да не се разделяме! Без значение кой ще ни накара. Да се пазим взаимно и...

- Обещавам! - рязко каза той и ме целуна по челото, докато гледах към очите му, които бавно се затваряха.

- Защо си помисли, че между мен и Бо има нещо? Не е ли очевидно, че няма?

- Не е, повярвай ми! Доста хора си мислят, че сте заедно все още. А и той постоянно се навърта около теб...

- Се навърташе искаш да кажеш... Явно вече не съм му нужна.

- Не мисли така! Просто иска да намери общ език с Хърмаяни, а тя си мисли, че сте заедно или нещо такова не знам...

- Драко, какво е имало между теб и Астория?

- Какво искаш да кажеш, Лу?

- Ами... Казвала ми е, може би, за да ме дразни или не знам, но твърдеше, че сте се забавлявали... Ако ме разбираш.

- Разбрах те, но ние сме на 14, Лу. Как може да ѝ вярваш? Знаеш, че и без това никога не съм я харесвал...

- Не е вярно! Тогава, когато бяхте...

- Не бяхме! Просто този път и се оставих, защото мислех, че ходиш с Бо и исках да те накарам да...

- Ревнувам! Хахахах, Драй сериозно ли? Това не е логично.

- Стига, Лу! Бях малко глупав, да! Важното е, че накрая всичко се намести както трябваше да бъде от началото си.

- Така е Драй! Искаш ли да спим?

- Няма начин! - каза той и взе една възглавница и ме фрасна с нея.

Аз пандах от леглото и го уцелих с одеяло то, което бях сгънала на топче. Така можех идеално да стрелям.

- Лу, защо с това оде-яло??? Нищо не виждам! - мрънкаше Драй, изпод одеялото, което метнах върху него.

- Защото ме събори от леглото, идиот такъв! Сега си го връщам! - отговорих аз и скочих на гърба му.

Хванах се за врата му и го целуна по бузата. Той ме хвана за краката и ме бутна на леглото.

Аз паднах като най-големия тъпчо на света. Хванах го за ръцете и го издърпах до мен.

- Не знам дали на Астория ѝ е било забавно, но на мен ми е! - казах с широка усмивка аз.

Вече беше късно и неусетно сме заспали.

На сутринта станахме късно и закъсняхме за закуската. Днес трябваше да имаме часове, но Дъмбалдор ги отмени и днес ще разберем защо.

Влязохме в Голямата зала, тъкмо, когато Дъмбалдор започваше своята реч.

- Моля за внимание! От другата седмица се заминава за лагер на мъгълска хижа. Позволено е идването на ученици с подписани от родител декларации, които можете да вземете между другото от кабинета на професор Флитуик или от Голямата зала утре. Срокът за записване ще бъде до краят на тази седмица. Моля помислете добре да ли искате да дойдете и говорете с родител. А сега, нека се нахраним! - каза професорът и масите се напълниха с храна.

С Драко се спогледахме и се усмиханхме един на друг. Този лагер беше определено за нас.

От доста време не бях се змаисляла колко много искам да отида в мъгълския свят за по-дълго.

Родителите ми харесваха мъгълите, но не можеха да живеят без магия и затова не ме водят често до различни градове.

Може би, проблемът беше, че родителите на Драй не одобряват мъгълите и може да не го пуснат.

- Лу, ще отидем на този лагер! Нали? - проговори с пълна уста Драй и се усмихна.

- Разбира се! От дълго чакам да отида в мъгълския свят. - отговорих набързо аз, с все още ненапълнена уста, незнайно защо.

След закуска се запътих към библиотеката, за да си взема някои книги, които да прочета преди лагера.

Не след дълго вече бях набрала книги и бях в стаята си. На леглото седеше Драко, ухилен до уши и гледаше към стената.

- Какво има, Драй? - попитах учудено аз.

- Не, Лу! Вълнувам се за лагера! Баща ми позволи, но казах, че ти няма да си там. - каза леко тъжно той.

Аз го погледнах и му кимнах в знак за спокойствие. Честно казано така беше най-добре. Баща му иначе нямаше да го пусне.