Strange love//Draco Malfoy♡︎

5-та глава - ДРАКО

ГТЛ

На сутринта се събудих много лесно. Чувтсвах се страхотно. Обърнах се към леглото на Панси, но тя беше останала да спи бюпри Блейз вчера.

Измих лицето и зъбите, след което се изкъпах. Облякох се и потегли към Голямата зала.

Часът беше все още 7:00 и там нямаше никой.

Нахраних набързо и се затичах към стаята на Бо, тъй като беше почивен ден и щяхме да се измъкнем до Хогсмиийд.

Почуках на врата и ми отвори едно момче. Средно на ръст. Явно съквартиранта на Бо.

- Извинявай, Бо тук ли е? - попитах тихичко аз.

- Отиде към стаята на...чакай забравих. А да, към стаята на Лу.

Аз го погледнах с усмивка и се засмях леко, защото това съм аз. Бо е тръгнал към моята стая, докато аз съм пред неговата.

Набързо се върнах към Женското отделение и точно пред вратата видях Бо, който се опитва да "ме събуди"

Отидох тихо зад гърба му и изкрищях силно, за да го стресна.

Той се обърна и ме побутна леко по рамото, но аз не изчках да ме скрастри и го хванах за ръката.

Скоро вече бяхме в Меденото царство.

Взехме си сладки и отидохме на любимият ми бар. Там имаше бурен шейк, който исках да пробвам отдавна, но не ми даваха.

Този път най-накрая успях да си го поръчам, докато Бо ме гледаше с насмешка и ми се подиграваше да не се напия.

Аз не му казвах нищо, защото ми беше приятно. Не исках да развалям момента, в който най-накрая се чувствам добре.

- Хайде да отидем за храна! - казах аз на висок глас като най-големия идиот.

Бо ме изгледа и кимна с леко недоволство, защото вече му беше писнало да го карам да яде.

Отидохме до един магазин "само" за няколко сокчета и излязохме с пълна торба храни.

Изхарчихме поне 100 галеона за тези глупости, но важното е, че сме двамата. Времето е пари.

Към 12:30 се върнахме в замъка и се прибрахме до стаите да се преоблечем за обяд.

Отивайки на обяд обаче, аз отново забелязах отсъствието на Драко и присъствието на Астория.

Приближих се възможно най-близо до Бо и ми прошепнах толкова тихо, колкото само той да ме чуе.

- Драко отново го няма! Знаеш ли нещо?

Той погледна и показа отрицание. Аз започнах да се притеснявам. Нямах намерения да говоря с Астория, но тя сигурно знаеше нещо.

- Асторио! Къде е Драко? - извиках ѝ аз леко грубо.

Тя се обърна към мен с погнуса и заговори:

- Не знам! Не е излизал от стаята си от вчера.

Когато тя каза това, настръхнах. Това буквално означаваше, че Драко не се е хранил от два дни и не е отишъл дори в часовете.

Погледнах към Бо и с поглед го помолих да ме остави да го видя.

Той кимна, а аз се затичах към стаята на Драко и Блейз.

Почуках и Драко отвори. Като ме видя се разплака, пусна вратата и се затвори в банята.

Аз отидох и започнах да блъскам по вратата на банята, молейки го да ми отвори. Не исках да го оставя сам.

Аз винаги съм имала чувства към него и нямах намерения да го оставя.

ГТД

Лу удряше по вратата с всичка сила, но очите ми бяха дотолкова зачервени, че ако го види само ще се изплаши.

От два дни не съм излизал от стаята си в надежда баща ми повече да не ми праща писма или поне да не ги получавам.

Писмата бяха много заплашителни и ме караха да изоставя Лу, защото родителите ѝ имат проблеми с моите.

Заплашваше ме да ме изключи от Хогуортс и разни други лоши неща, които аз не искам.

Исках много да ѝ отворя, но се притеснявах какво ще каже.

Станах дори гадже на Астория, заради баща ми, за да не се затварям у нас. Исках да виждам Лу.

Всъщност аз я харесвам откакто я видях, но как да ѝ кажа мамка му.
А и сега има някакви нови момчета. Перфектно.

ГТЛ

Драко не отваряше вратата. Вместо да продължа да блъскам, аз се облегнах и се спуснах по вратата, докато сълзи падаха от очите ми.

A. WR.

СПИРАМ ДА ПИША ТУК ЗА ДЪЛГО ВРЕМЕ. СТАНА МНОГО СЛОЖНО. ЛИЧНИ ПРОБЛЕМИ!!! ЩЕ ПИША МОЖЕ БИ СЛЕД НЯКОЛКО СЕДМИЦИ! 😀☠️😐