ГТЛ
На сутринта се събудих много лесно. Чувтсвах се страхотно. Обърнах се към леглото на Панси, но тя беше останала да спи бюпри Блейз вчера.
Измих лицето и зъбите, след което се изкъпах. Облякох се и потегли към Голямата зала.
Часът беше все още 7:00 и там нямаше никой.
Нахраних набързо и се затичах към стаята на Бо, тъй като беше почивен ден и щяхме да се измъкнем до Хогсмиийд.
Почуках на врата и ми отвори едно момче. Средно на ръст. Явно съквартиранта на Бо.
- Извинявай, Бо тук ли е? - попитах тихичко аз.
- Отиде към стаята на...чакай забравих. А да, към стаята на Лу.
Аз го погледнах с усмивка и се засмях леко, защото това съм аз. Бо е тръгнал към моята стая, докато аз съм пред неговата.
Набързо се върнах към Женското отделение и точно пред вратата видях Бо, който се опитва да "ме събуди"
Отидох тихо зад гърба му и изкрищях силно, за да го стресна.
Той се обърна и ме побутна леко по рамото, но аз не изчках да ме скрастри и го хванах за ръката.
Скоро вече бяхме в Меденото царство.
Взехме си сладки и отидохме на любимият ми бар. Там имаше бурен шейк, който исках да пробвам отдавна, но не ми даваха.
Този път най-накрая успях да си го поръчам, докато Бо ме гледаше с насмешка и ми се подиграваше да не се напия.
Аз не му казвах нищо, защото ми беше приятно. Не исках да развалям момента, в който най-накрая се чувствам добре.
- Хайде да отидем за храна! - казах аз на висок глас като най-големия идиот.
Бо ме изгледа и кимна с леко недоволство, защото вече му беше писнало да го карам да яде.
Отидохме до един магазин "само" за няколко сокчета и излязохме с пълна торба храни.
Изхарчихме поне 100 галеона за тези глупости, но важното е, че сме двамата. Времето е пари.
Към 12:30 се върнахме в замъка и се прибрахме до стаите да се преоблечем за обяд.
Отивайки на обяд обаче, аз отново забелязах отсъствието на Драко и присъствието на Астория.
Приближих се възможно най-близо до Бо и ми прошепнах толкова тихо, колкото само той да ме чуе.
- Драко отново го няма! Знаеш ли нещо?
Той погледна и показа отрицание. Аз започнах да се притеснявам. Нямах намерения да говоря с Астория, но тя сигурно знаеше нещо.
- Асторио! Къде е Драко? - извиках ѝ аз леко грубо.
Тя се обърна към мен с погнуса и заговори:
- Не знам! Не е излизал от стаята си от вчера.
Когато тя каза това, настръхнах. Това буквално означаваше, че Драко не се е хранил от два дни и не е отишъл дори в часовете.
Погледнах към Бо и с поглед го помолих да ме остави да го видя.
Той кимна, а аз се затичах към стаята на Драко и Блейз.
Почуках и Драко отвори. Като ме видя се разплака, пусна вратата и се затвори в банята.
Аз отидох и започнах да блъскам по вратата на банята, молейки го да ми отвори. Не исках да го оставя сам.
Аз винаги съм имала чувства към него и нямах намерения да го оставя.
ГТД
Лу удряше по вратата с всичка сила, но очите ми бяха дотолкова зачервени, че ако го види само ще се изплаши.
От два дни не съм излизал от стаята си в надежда баща ми повече да не ми праща писма или поне да не ги получавам.
Писмата бяха много заплашителни и ме караха да изоставя Лу, защото родителите ѝ имат проблеми с моите.
Заплашваше ме да ме изключи от Хогуортс и разни други лоши неща, които аз не искам.
Исках много да ѝ отворя, но се притеснявах какво ще каже.
Станах дори гадже на Астория, заради баща ми, за да не се затварям у нас. Исках да виждам Лу.
Всъщност аз я харесвам откакто я видях, но как да ѝ кажа мамка му.
А и сега има някакви нови момчета. Перфектно.ГТЛ
Драко не отваряше вратата. Вместо да продължа да блъскам, аз се облегнах и се спуснах по вратата, докато сълзи падаха от очите ми.
A. WR.
СПИРАМ ДА ПИША ТУК ЗА ДЪЛГО ВРЕМЕ. СТАНА МНОГО СЛОЖНО. ЛИЧНИ ПРОБЛЕМИ!!! ЩЕ ПИША МОЖЕ БИ СЛЕД НЯКОЛКО СЕДМИЦИ! 😀☠️😐
VOCÊ ESTÁ LENDO
Strange love//Draco Malfoy♡︎
ContoТе са врагове. Мразят се, колкото и да им казват, че си отиват. Дали това обаче ще продължи до края или те ще намерят искра помежду си? В книгата!!!