Strange love//Draco Malfoy♡︎

25-та глава - Парти

ГТЛ

Драко разбра за Седрик. Това трябваше да не го знае никой. Не, толкова защото ме изнасили, а защото беше без презерватив и той свърши в мен. Добре, че си изпих хапчето след това.

ГТД

- Лу, седни, мила! Изправи се малко, не стой така свита. Аз не бих те наранил никога и с мен си в безопастност. - опитах да я успокоя.

Седнах до нея и я прегърнах, целувайки челото ѝ. Цялата трепереше.

- Драко, трябват ми нови хапчета. - проговори тя.

Но защо ще ѝ трябват нови. Последният път, когато бяхме двамата тя изпи едно и ѝ беше останало още едно.

- Лу, за какво ти е? Ти все още имаш едно!? - попитах.

Тя се притесни. Няма как да ги е изхабила, нали!?

- О, ъм...да, но...ами да имам.

- Лу...!? Имаш ли още нещо да ми кажеш?

- Драко, няма нищо...просто, моля те!

- Лъжеш ме, отново. - и тогава ми светна. - Лу...Дигъри беше ли с презерватив!?

Тя започна отново да трепери и леко прошепна едно "не".

- Ще го убия! Казвам ти! - казах и станах яростно от леглото.

Вървях надолу по коридора.

Дигъри.

- Путка! - извиках и отидох до него.

Хванах го за ризата и го погледнах в очите.

- Ако още веднъж докоснеш моето момиче ще те убия! Разбра ли ме!?

- Охоо, Малфой по-спокойно. Романтик - каза той, при което го ударих с юмрук в носа.

След това го пуснах и започнах да го ритам.

Професор Спраут дойде и ме хвана за раменете.

- Нарушавате правилата от член 1 на училищния кодекс за държание към учениците, господин Малфой. - каза студено тя.

- А-аз...

- Без оправдания, господин Малфой. Нападнали сте мой ученик и над него е приложено вид насилие. За това не само, че ще отнема 60 точки, но и ще получите голямо наказание.

- Професоре, той изнасили приятелката ми...

Професор Спраут ме погледна с възмущение от думите ми и завъртя погледа си към Дигъри.

- С вас, господин Дигъри ще се видим в кабинета на професор/мастър Албус Дъмбалдор след часовете. - задума тя.

С Дигъри си подхвърлихме погледи и се разминахме.

Върнах се в стаята с Лу. Малката беше легнала на леглото и се държеше през корема. Insecure e.

- Лу? - риторичен въпрос.

- Драко? Ти ли си? Радвам се, че си добре. Какво стана!? - отговори бързо тя и стана от леглото, за да дойде до мен.

- Добре съм скъпа не ме мисли. Малко ще имам наказние, но не е важно.

Зениците и се разшириха.

- Наказание!?

- Пребих меко казано Дигъри...

- Драко Малфой! Това е против правилат...

- Да, да, да разбрах. Спраут лично ми го изясни...

- Спраут!? Драко имаш ли шибана идея колко зле е това. Спраут е добър и мил професор щом те е видяла да правиш това на нейн ученик вече си хулиган в нейните очи. А знаеш - Хербиологията е важна тази година.

- Лу, малко мое момиче недорасло. Баща ми има толкова пари да купи училището на Крум или Фльор, а аз имам повече здрав разум и акъл от Дъмбълдор. Нищо няма да ми попречи да съм най-добрият в класа.

- Освен Хърмаяни...

- Тя не е умна. Тя си зубри уроците за веднъж два пъти и толкова. Аз просто съм естествено умен. И запомням нещата реално. Ти не си нито мен, нито Хърмаяни. Ти си като онзи...на Потър приятелчето...

- Рон!? Малфойййй... Мразя тее!

- И аз те обичам, любов моя.

Много е краткаа! Но нищоо. Важното е да сме живи и здравиии😻🤙🏼🫀