ГТЛ
Драко разбра за Седрик. Това трябваше да не го знае никой. Не, толкова защото ме изнасили, а защото беше без презерватив и той свърши в мен. Добре, че си изпих хапчето след това.
ГТД
- Лу, седни, мила! Изправи се малко, не стой така свита. Аз не бих те наранил никога и с мен си в безопастност. - опитах да я успокоя.
Седнах до нея и я прегърнах, целувайки челото ѝ. Цялата трепереше.
- Драко, трябват ми нови хапчета. - проговори тя.
Но защо ще ѝ трябват нови. Последният път, когато бяхме двамата тя изпи едно и ѝ беше останало още едно.
- Лу, за какво ти е? Ти все още имаш едно!? - попитах.
Тя се притесни. Няма как да ги е изхабила, нали!?
- О, ъм...да, но...ами да имам.
- Лу...!? Имаш ли още нещо да ми кажеш?
- Драко, няма нищо...просто, моля те!
- Лъжеш ме, отново. - и тогава ми светна. - Лу...Дигъри беше ли с презерватив!?
Тя започна отново да трепери и леко прошепна едно "не".
- Ще го убия! Казвам ти! - казах и станах яростно от леглото.
Вървях надолу по коридора.
Дигъри.
- Путка! - извиках и отидох до него.
Хванах го за ризата и го погледнах в очите.
- Ако още веднъж докоснеш моето момиче ще те убия! Разбра ли ме!?
- Охоо, Малфой по-спокойно. Романтик - каза той, при което го ударих с юмрук в носа.
След това го пуснах и започнах да го ритам.
Професор Спраут дойде и ме хвана за раменете.
- Нарушавате правилата от член 1 на училищния кодекс за държание към учениците, господин Малфой. - каза студено тя.
- А-аз...
- Без оправдания, господин Малфой. Нападнали сте мой ученик и над него е приложено вид насилие. За това не само, че ще отнема 60 точки, но и ще получите голямо наказание.
- Професоре, той изнасили приятелката ми...
Професор Спраут ме погледна с възмущение от думите ми и завъртя погледа си към Дигъри.
- С вас, господин Дигъри ще се видим в кабинета на професор/мастър Албус Дъмбалдор след часовете. - задума тя.
С Дигъри си подхвърлихме погледи и се разминахме.
Върнах се в стаята с Лу. Малката беше легнала на леглото и се държеше през корема. Insecure e.
- Лу? - риторичен въпрос.
- Драко? Ти ли си? Радвам се, че си добре. Какво стана!? - отговори бързо тя и стана от леглото, за да дойде до мен.
- Добре съм скъпа не ме мисли. Малко ще имам наказние, но не е важно.
Зениците и се разшириха.
- Наказание!?
- Пребих меко казано Дигъри...
- Драко Малфой! Това е против правилат...
- Да, да, да разбрах. Спраут лично ми го изясни...
- Спраут!? Драко имаш ли шибана идея колко зле е това. Спраут е добър и мил професор щом те е видяла да правиш това на нейн ученик вече си хулиган в нейните очи. А знаеш - Хербиологията е важна тази година.
- Лу, малко мое момиче недорасло. Баща ми има толкова пари да купи училището на Крум или Фльор, а аз имам повече здрав разум и акъл от Дъмбълдор. Нищо няма да ми попречи да съм най-добрият в класа.
- Освен Хърмаяни...
- Тя не е умна. Тя си зубри уроците за веднъж два пъти и толкова. Аз просто съм естествено умен. И запомням нещата реално. Ти не си нито мен, нито Хърмаяни. Ти си като онзи...на Потър приятелчето...
- Рон!? Малфойййй... Мразя тее!
- И аз те обичам, любов моя.
Много е краткаа! Но нищоо. Важното е да сме живи и здравиии😻🤙🏼🫀
YOU ARE READING
Strange love//Draco Malfoy♡︎
Short StoryТе са врагове. Мразят се, колкото и да им казват, че си отиват. Дали това обаче ще продължи до края или те ще намерят искра помежду си? В книгата!!!