ГТЛ
С Бо се спогледахме и се зачудихме, от кого наистина е тази рокля!?
Тук реших да не му казвам, че с Драко сме я видели в един магазин, но аз съм нямала пари или нещо. Просто си замълчах.
- Лу... С кой ще ходиш на бала?
- Ам...
- Не за нещо, просто се зачудих, че ако и ти няма с кого да отидеш, може да отидем заедно като приятели.
- Бо, звучи страхотно, но мен вече не поканиха...
-Кой? Прие ли?
- Да, приех...
- От кой беше поканата, обаче?
- От Драко...
- Лу! А казваше, че трябва да се отделиш от мислите за него и така нататък.
- Ти ли го казваш? Постоянно повторяш името на Хърмаяни, а аз просто... Чакай малко...
- Какво!?
- Какво каза днес на Драко?
- Не те разбирам...
- Днес... В болничното крило. Преди да излезеш прошепна на Драко нещо...
- Нужно ли е да ти казвам...?
- Хубаво тогава... Аз пък мисля, че знам от кой е роклята...
- От кой е?
-Нужно ли е да ти казвам...?
- Казах му, че има шанс.
- За какво?
- От няколко дни постоянно говори за теб. И то на мен и Питърс. Ужасно е. И особено за мен, защото Пит като се прибере в Общатата стая на Грифиндор не го слуша, докато аз трябва да го слушам и след това...
- Не разбрах за какво има шанс...?
- Искаше да те покани на бала, но тъй като и Хари ще го направи... Тоест ще пробва и него го...
- Хари е щял да ме покани?!
- Не е щял, а ще те. Днес след вечеря... Та както казвах, Драко го досрамя...
- Бо, какво ще правя? Аз не искам да отида с Хари на бала. Вече съм с Драко, но не искам и да съм груба. Какво да...
- Просто откажи.
- Не е толкова лесно, Бо!
- Кажи му, че друг те е поканил и си се съгласила. Ако те пита кой, кажи че трябва да тръгваш.
- Добре. Това става. - казах аз и се изправих от леглото.
Взех си дрехи и отидох в банята да се преоблека, когато чух вратата на стаята да се отваря и затваря след това.
Когато бях готова, излязох от банята, но в стаята вече нямаше никой. Само една бележка от Бо.
"Ще пробвам да поканя Хърмаяни на бала. Пожелай ми успех. Чао!"
Интересно. Най-накрая се е пристрашил да я покани. Дано да му се получи, защото после на мен ще се вайка. И не само де.
Слязох в Обащата стая и там нямаше никой по това време. Освен Драко очевидно.
- Лу, ъм... Здравей! Намери ли някаква рокля за бала?
Защо ме питаше... Роклята от онази кутия не е ли от него.
- Ам... Да. Зелена е. Тоест... Тя е онази красивата рокля от луксозния магазин.
- Ясно. Как я намери изведнъж?
- Драко... Ох, дълга история... Беше оставена в кутия пред вратата на стаята ми, но... Само ти знаеш за нея.
- Хареса ли ти?
- Моля?
- Роклята, Лу! Харесва ли ти?
- Разбира се...
- Поне вече знам, че в хубавите подаръци ме бива...
- Знаех си, че е от теб.
- Знам, че няма да те имам с плосък подарък, но исках поне малко да те зарадвам. А и видях с каква надежда я гледаше...
- Аз... Не знам какво да кажа.
- Астория влезе в магазина след като ти излезе и ме видя. Помоли ме да ѝ купя. Аз я купих. Тя посегна да я вземе и аз ѝ казах, че е за моята... За друго момиче.
- За твоята?
- Не, нищо. Обърках се.
Тук той излъга. При това доста несполучливо.
- Лъжеш! Какво си казал?
- Казах "за моята любима"... Доволна ли си сега, като знаеш?
- Повече от доволна съм, да. И за твое сведение тази рокля е любимата ми дреха вече.
- И защо, така?
Тогава преди да му отговоря, с викове (радостни) в Общата стая нахлу Бо.
Беше ухилен до уши и очите му сияеха. Мисля, че се досещам какво е станало.
- Хърмаяни прие! - изкрещя той.
أنت تقرأ
Strange love//Draco Malfoy♡︎
القصة القصيرةТе са врагове. Мразят се, колкото и да им казват, че си отиват. Дали това обаче ще продължи до края или те ще намерят искра помежду си? В книгата!!!