Г. Т. Н. Джесика
Защо Джимин отговори вместо мен?
Джимин:Не е свободна Юнги, защото ще излиза с мен. Нали така сладурче?
Аз:Сигурен ли си, че ще излизам с теб ?
Джимин:Обеден съм.
Добре, увереността му, ми харесваше и то много..... Но как ще откажа на Юнги? Не издържам.... Не знам какво да правя...... Сетих се.
Аз:Всъщност.... Да Юнги, утре вечер съм заета но... Не ѝ тази. Може да се по разходим ако поискаш?
Джимин:Защо не, ще изпратим Юнги до тях и после аз, ще те прибера. Съгласни ли сте?
Аз:Нам Джун?
Нам Джун:Какво Джеси?
Какво по дяволите му е направила тази, че даже не ни слуша?
Аз:Значи ми позволяваш да изляза с тях тази вечер, така ли!?!
Нам Джун:Разбира се, върви няма проблеми.
Какво му става? Това не е брат ми, който познавам.
Аз:Добре, благодаря ти. Да знаеш, че ще пренощуване в Джимин.
Нам Джун:Добре миличка.
Каза гледайки Християна. Не, убедена съм, че му е направила някаква магия.
Джимин ме погледна с мазна усмивка.
Вечерята продължи още двайсет минути.
Нам Джун:Благодаря ви, че бяхте с нас тази вечер. Надявам се да се съберем отново.
Каза поглеждайки към Юнги а той хвърли изпепеляващ поглед на брат ми. Има нещо между тях но все още не знам какво е.
Аз и момчетата станахме.
Нам Джун:И внимавайте, ти си вземи якето студено е. И без глупости, разбрахме се нали?
Добре, поне му пука малко. Взех си якето и излязох с момчетата. Решихме, че ще бъдем с колата на Джимин.
Г. Т. Н. Хриси.
Аз:Нам Джун..... Какво беше това с Бракът? Сериозен ли си?
Нам Джун:Да Хриси.... Знам, не трябваше да го правя преди да говоря с теб но вече го реших. Знаеш ли, остави това на страна. Ще събера приборите, ще ги измия и ще се качим горе. Там ще говорим. Съгласна ли си?
Аз:Добре.
Г. Т. Н. Нам Джун
Когато ми отвръща ше на милувки те и на всичко това което правех.... За първи път се почувствах обичан.... Ценен.... Въпреки, че знам защо го направи... Заради Юнги. Но съм сигурен, че някой ден тя ще ме заобича...
