Г. Т. Н. Хриси
Нам Джун:Ще му звънна и ще му кажа да дойде. Ти се облечи по нормално.
Погледнах го ядосано. Той ли ще ми казва как да се обличам? Отличие се по нормално. Няма, ти ли ще ми кажеш. Исках да му го кажа в лицето но не ми е до скандали. Той излезе от стаята, аз взех някакъв суичър от тези на Нам Джун и един клин от моите. Пре облякох се и слязох в холът. Нам Джун стоеше притеснено на диванът. Буквално беше кълбо от притеснение. Поклащаше бързо единият си крак.
Аз:Нам Джун успокой се. Защо си толкова притеснен?
Нам Джун:Защото онзи кретен може да се окаже замесен във всичко това със сестра ми. Не разбираш ли? Аз му вярвах.
Аз:Успокой се, никой не е казал, че той е замесен в това.
Нам Джун:Не ми казвай да се успокоя. Постави се на мое място Хриси. Как би реагирала ти а?
Не му обръщайки внимание Християно.... Просто си спомни, че е разстроен.
Нам Джун:Какво има защо млъкна а? Виждаш, че ми е трудно за това защо не спираш да ми повтаряш да се успокоя мамка му?
Викаше, стана и се доближи до мен.
Нам Джун:Ако наистина искаш да се успокоя давай.... Успокой ме. Какво чакаш? Защо мълчиш? Говори!
Аз:Нам Джун спри да викаш, нищо няма да постигнеш.
След казаното от мен гневът в очите му се увеличи. Хвана рядко косата ми нареждайки главата ми назад и впи устните си в моите. Всичко се случи за секунди. Опитвах се да се отстраняване но той ме притисна към него. Не можех да по мръдна. Най-сетне се предадох и се оставих в ръцете му. След секунди той се отстрани от целувката, но все още не ме пускаше.
Нам Джун:Нали искаш да е успокоиш.... Докажи ми го Хриси.... Нали се тревожиш за мен или просто се правиш на загрижена.
След тези думи побеснях. За каква ме мисли?
Аз:Ти за каква ме взе? Първо, никога не се съмнявам в мен и в чувствата ми балък такъв. И второ, това че ми пука за скапания ти нервен задник не означава, че ще ти позволя да правиш каквото си искаш с мен ясно? Сега се стени и срени на скапания диван.
Нам Джун ме погледна предизвикателно.
Нам Джун:И от кога ти започна да четеш правилата тук?
Аз:Мммм, нека помисля... Може би от както ме отвлече, и се опитваш да правиш каквато си поискаш с мен господин Ким.
Тъкмо щеше да ми каже нещо но вратата се отвори рязко и някакъв мъж влезе. Би трябвало да е Джънкук.
Нам Джун:Джънкук-
Прекъснах го аз
Аз:Сядай.
Джънкук:Какво става? Нам Джун защо тя е тук? Осъзнаваш, че е журналистка.
Аз:Млъкни аз задавам въпросите тук. Ден преди "смъртта" на Тае какво сте си говорили. И не ми увъртай, знам, че не е мъртъв.
Джънкук:Как? От къде знаеш-
Нам Джун го прекъсна.
Нам Джун:Млъквай!
Аз:Казах, да ми одговориш на въпроса... Знаеш, че знам истината и че няма да ти се размине ако излъжеш.
Кук:Мамка му....... Оффффффф..... Нам Джун Тае е жив.... В денят в който беше срещата с престрелката.... Хората бяха негови, той не е мъртъв...... Направи го за да те заблуди и да си спечели време..... Аз.... Аз я отвлякох и я Закараха в Бусан..... От там Тае си я взе и отиде в Япония....
Нам Джун:Не е истина.... Ти кучи син.
Каза тръгвайки към Кук аз веднага застанах пред него. Не исках да ги виждам как се бият.
Нам Джун:Дръпни се.... Не искам да те нараня.
Аз:Нам Джун, научи истината, какво още искаш? Остави го..... Кук тръгвайки си.
Кук:Н-
Прекъснах го.
Аз:Казах да си тръгваш.
Той излезе а нам Джун веднага започна да се дърпа . Ядосах се и го хванах за лицето, сложих устните си върху неговите а той се спря и ме гледаше учудено.
Г. Т. Н. Нам Джун
Тъкмо щях да тръгна след Джънкук и тя ме хвана за лицето и ме целуна...... Не осъзнавах какво се е случило. След секунди всичко се разпадна. Тя се отдели от целувката... А аз само можех да стоя и да я гледам.
Хриси:Какво? Няма да те оставя да се сбиеш с него. Стени се Нам Джун. Няма да съм до теб вечно, агресията не води до никакъв резултат.
Каза под минавайки ме.... Единственото за, което можех да мисля е как тя ме целува за да ме спре.... Чувствах се толкова...... Толкова хубаво но за секунда това чувство се разпадна.... Сетих се за действията на Кук.. Чудех се дали да го настигна и да му дам да се разбере или да остана тук?..... Най-накрая реших, че тя е права. Вече знам това, което ми бе нужно. Сега, ще се кача горе ще си легна а утре когато Джесика се прибере тримата, ще отидем в Япония и ще намерим онзи кучи син.
