The journalist

7

Г. Т. Н. Джо

Отново се скарах Тае. Сам си е виновен. Писна ми. Не може винаги да правя каквото той поиска, а когато аз искам нещо той да отказва. Качих се горе и треснах вратата. Бях ядосана. Исках да му го върна тъкани но не знаех как...... Сетих се. Моето татенцето обича дългата ми коса... Е време е за малка промяна.

Започнах да отварям всеки шкаф. Най-сетне открих ножица. Влязох в банята и се подстригах. Изглеждат така

Честно казано ми харесваше доста. Нека видим сега как ще реагира.
Влязох долу, отидох в кухнята много ми се ядеше нещо сладко. Намерих Ягодово мочита. Толкова ги обичах. Тъкмо излизах от кухнята но тае се появи пред мен.

Тае:Какво по дяволите си направила с косата си?

Каза строго.

Аз:Това което исках Таехйонг.

Мразете да го наричам така... Физиономията му беше толкова внесена, че едва задържаха самодоволна та си усмивка.

Тае:Втори път решиш ли да правиш такива тъпотии ми съобщавам разбра ли ме? Красива си но как се очаква да държа косата ти докато те чукам бясно в предположение, че е толкова къса?

След думите му останах в шок.

Г. Т. Н. Хриси

Събудих се от алармата. Изключих я. Опитах се да стана но бях в обятията на Намджун. Как може да ме държи толкова здраво докато спи? Опитах се да измъкна но не се получи, опитах и да се завъртя към него но отново не се получи.

Аз:Хей.... Намджун. Джун пусни ме.

Намджун:Мммм... Не мърдай. Остани още малко при мен.

Аз:Намджун трябва да ставаме, нали днес ще пътуваме.

Той ме пусна и се размърда. Беше се отвил. Цяла вечер ли е спал без завивка?

Намджун:Офффф... Боли ме главата.

Аз:Ами ще те боли. Защо пи снощи? И защо си спал без завивка ще настинеш.

Намджун:Не се притеснявай. Хайде приготви се. Ще отидем да вземем Джесика.

Аз:Добре.

Станах измих си зъбите и се облякох така

Този човек... Разбира се, че ще ми вземе дрехи с дълбоко деколте.
Вече бях готова. Той се беше приготвил.

Намджун:Хайде.

Влязохме и се качих ме в колата му. Потеглих ме към Джимин.
След половин час бяхме пред тях.

Г. Т. Н. Джесика.

Събудих се. Главата толкова ме болеше.. Видях, че не съм в нас.....
Сетих се. Аз съм в Джимин. Боже какво ли съм правила. Влязох долу. В голът нямаше никой. Отидох в кухнята. Той беше направил закуска.... Толкова мило.

Джимин:Добро утро поспаланке.

Аз:Добро утро Чим. Много ме боли главата...

Джимин:Ето-
Каза подавайки ми някакво шишенце със сироп.

Джимин:Това е сироп за махмурлук. Изпий го след закуската.

Аз:Благодаря ти много.

Закусихте и събрах съдовете. Тъкмо щях да започна да ги мия но той не ми позволи.

Джимин:Не, не. Остави ги, аз ще ги измия.

Аз:Е поне това да направя.

Джимин:Не, без такива.

Изведнъж чухме клаксон. Джимин отиде до вратата и я отвори. Онази Християна к Намджун бяха представени вратата. Те влязоха.

Намджун:Джес идваш с нас. Открих сестра ми.

Аз:Какво? Чакай, чакай. Как си я открил? Сигурен ли си, минаха три години.

Намджун:Да, сигурен съм. Тя я откри.

Аз:Не е възможно. Тя наистина ли... ?

Християна:Да...

Джимин:Намджун изчакай как така си я намерил? Къде ще ходите?

Намджун:В Япония. Сигурен съм, че тя е там.

Джимин:Знаеш, че и аз ще дойда.

Намджун:Но-

Джимин:Не мога да оставя Джесика.

Намджун въздух на и се съгласи.