Г. Т. Н. Хриси
Аз:И от кога станах вещ, че да ме притежаваш господин никой?
Нам Джун:Забелязах, че не можеш да държиш езикът си зад зъбките.... Но скоро това, ще се промени. Сега ще ти покажа стаята, в която ще си.
Аз:Защо по дяволите съм ти аз?
Нам Джун:Миличка... Ти сама реши да ни разследваш. Много добре знаеш, че няма как да ти позволя да ме разкриеш... Още по малко да разкриеш братовчед ми. Все пак ти си най-известната журналистика в областта. Ще бъде много лошо за мен ако ти позволя да ни разкриеш нали така. Сега бъди послушна и не прави никакви циркове, защото ще пострадаш ти.
Аз:Така ли? И какво смяташ да ми направиш а? Ще накараш Лий да ме убие ли?
Нам Джун:Хайде Хриси трябва да си почиваш защото те чака много работа миличка.
Каза хващайте ме за ръката. Започна да ме дърпа а аз си изпуснах раницата.
Аз:Добре де, мога да ходя сама пусни ме!
Нам Джун :Значи си можела да слушаш. Ето.
Каза подавайки ми чантата.
Аз:Благодаря.
Тръгнахме нагоре по някакви стълби.
Нам Джун:Насам.
Каза сочейки лявата страна. Той отвори последната стая точни в краят на коридорът.
Нам Джун:Стаята е моя но ти ще останеш тук. И пак повтарям, без излишни представления.
Аз:А ти къде ще ходиш?
Нам Джун: Хаха, не знам Хриси... Трябва ли да ти се обяснявам?
Аз:Знаеш ли , просто ми кажи къде е банята не искам нищо друго.
Нам Джун:Вратата в ляво е дрешника, а тази в дясно е банята. Има дрехи и за теб.
Аз:Благодаря ти.
Нам Джун:Ако има нещо, което не ти харесва или просто искаш нещо ми кажи веднага.
Аз:Ами освен, че фактът че съм ти в плен, няма нищо друго,което да ме притеснява.
Нам Джун:Недей така Хриси.... Обещавам, че ще ти хареса. Аз съм долу, ще се върна след около половин час. Хайде аз слизам.
Аз:Чао.
Г. Т. Н. Нам Джун
Слязох долу Лий стоеше в холът.
