-Няма ли да хапнеш? -попита Jimin набутвайки храната в устата си.
-Не съм гладен. - промълви тихо Joon получавайки обаждане. Вдигна излизайки от стаята. А Jimin спусна няколко сълзи по-черната покривка. Избута чинията си навътре в масата, стана, и си легна.
Легна с гръб към страната на Joon на леглото им. Легло което отдавна бе забравило за интимностите, за усмивките сутрин, за щастието. Обаче е запаметило добре всяка извивка на свитото върху леглото малко момче, всяка негова сълза, всяка негова история, която разказваше на себе си за да се успокои.
Знае и за Joon. Всяка негова вечерна цигара за успокоение, всяко него тежко издишване, всеки мускул на тялото му, на който отдавна е спрял да му дава нужното да се потдържа.Не че и при Jimin не е така. И при двамата беше тежко. Прекалено.
DU LIEST GERADE
Delirium
FanfictionТежки времена объркани за токсичност. Болка тежка като рак. Рак за любовта им. Този сън, се превърна в реалност. Сурова реалност. Втора част от трилогия. Първа част -" A hallucination is a coincidence or a destiny„ (завършена) Втора част-"Delirium„...
