Delirium

ʚ 26 ɞ

-Ставайте господин Kim. - каза ядосано и издразнено той.
-Уал не се бях сетил благодаря-едвам продума закашляйки се той, макар сърказма му да се усещаше от километри. Jimin въздъхна. Още му бе ядосан и озлобен просто но и му пукаше
             ...помогна му да се изправи и да стигне до дивана.
-Ще ти поръчам супа-каза той изваждайки телефона си.
-Не е нужно, върви си. - каза студено Joon придърпвайки масата по-близо до себе си-А и знаеш, че ме е гнус от такива супи. Супа ли е предпочитам във вкъщи да си я направя, благодаря.
-Ако някой не се погрижи за теб и ти няма да го направиш, ще се разболееш още повече, ще умреш и аз ще се чуствам виновен,така, че млъкни. - говореше му ядосано Jimin,с тон, който Joon не познаваше. Тон, който успя да го накара да млъкне и дори да се засрами.

Jimin отиде в кухнята. Чисто празна. Не бе много изненадан но все пак. Чак такава бяла тишина неочакваше.
Излезе до магазина тряскайки всички врати зад себе си.
Joon трепереше при всяко тряскане.

За първи път виждаше тази злоба от страна на мъничето си...

...Но тази злоба бе напълно заслужена..