Delirium

ʚ 3 ɞ

Тъмна вечер. Joon се прибра доста късно от работа, два часа сутринта,...кого залъгваме?
               Четири беше.
  Но не беше приятно изненадан.
     На вратата видя Jimin. Едвам стойки на краката си от алкохол. Не можеше да вкара ключа в ключалката. Joon му помогна без дори да го погледне. Jimin беше прекланено замаян за да каже нещо, поне докато Joon не го вкара в банята и не пусна студената вода върху него. Това малко или много му помогна да изтрезнее. Но пак продължи да не говори. Вече от срам. Щом Joon забеляза, че малко или много се е освестил го придърпа мокар, с мокрите дрехи в кухнята да седне на стола. Направи му топъл рамен, малко по пикантен.
   
    Остави го пред него отиде и си легна. Утре сутрин имаше важни лекции. Или по-скоро след няколко часа. И само мисълта за това го чустваше като куршум. Jimin заплаквайки тихо над рамена започна да яде и да се оглежда наоколо.
   Опитваше да си спомни хубавите спомени. Но вече беше запаметил всеки скандал, всеки студен жест, всяко нещо което му бе причинило болка.

Не е ли странно? Уж те двамата бяха различни? Заедно успява винаги да мислят позитивно. Но тежестта на парите и нуждите които, могат да се покрият с тях ги превърнаха като всички.
    Вече помнят най-лошото. Хубавото не се помни. То е моментно за тях вече, и най-много.. Ако стане спомен, ще е спомен водейки до още сълзи...