Joon днес имаше почивен ден от едната си работа така, че се надяваше да успее да се прибере по-рано както беше обещал на Jimin.
Но уви.. Светът беше срещу него. Бяха им удължили лекциите заради предстоящия изпит. Доста важен изпит. Когато се прибра чуваше хлипане. Хлипане като малки устриета забивайки се в сърцето му. Влезна усещайки как звука се усилва. И накрая седна до източника им. Jimin просто се отдръпна.
-Не съм щаслив.. Изобщо не съм щаслив.. - говореше Jimin хващайки се за косата.
-Да не си мислиш че на мен ми е по-лесно и имам избор? Не нямам, но наистина се старая-каза Joon леко повишавайки тон. Беше започнал от нищото да се ядосва.
Болката от това, че момчето му плаче заради него се превръщаше в гняв просто.
-Сериозно ли си мислиш че аз съм щаслив?След университет тичам към едната си работа, след нея имам пет минути да стигна до другата и трябва пак с тичане. И реално наистина наистина много мразя това. Но се старая да имаме покрив над главата си, храна, ток, вода. Всичко. - вече високия тон се усещаше като викане. Jimin се сви на дивана и не каза нищо повече. Нямаше смисъл. Joon стана и излезе от квартирата.
Квартира с бивше название,,Дом".
YOU ARE READING
Delirium
FanfictionТежки времена объркани за токсичност. Болка тежка като рак. Рак за любовта им. Този сън, се превърна в реалност. Сурова реалност. Втора част от трилогия. Първа част -" A hallucination is a coincidence or a destiny„ (завършена) Втора част-"Delirium„...
