Златното правило

Part 3

Алисън

Алармата на телефона ми звънна. Няколко минути по-късно се изправих. Влязох в банята, взех си бърз душ и си измих зъбите. Тъй като дрехите ми са в стаята се наложи да прекося разстоянието от банята до стаята увита в кърпа. Отворих вратата и тръгнах. Случи се това, от което се боях. Срещнах Кристиян. Нямам нищо против него, просто не го познавам. Не се чувствам много ок да се разхождам по кърпа пред него.

—Добро утро, Алисън! Как спа?—заговори той. Личи си, че родителите на Ния са се погрижили за възпитанието и на двама им.

—Добре, ами ти? Как е раната?—чувствах се неудобно разтоваряйки с него облечена така...дори не съм облечена.

—След грижите ти вчера не му е боляло, така че съм ти длъжник.

—Ще ми бъде достатъчно ако ми позволиш да отида да се облека!—той се засмя.

—Това си е твое решение!

Оттеглих се в стаята ми без да казвам нищо. Облякох един тесни сини дънки, с бяла тениска и дънково яке в същия цвят като дънките. Взех си телефона и излязох от стаята.

—Предай на Ния, че тръгвам! Да ми се обади после.

—За къде бързаш? Няма ли да закусим?—попита набързо Кристиян.

—Имам си работа, Кристиян. Късмет с баща ти.—казах и излязох от апартамента. Пред входа ме чакаше една от колите на татко.

Мейсън отвори вратата и слязох. Имението, в което живеехме с майка ми, баща ми и брат ми беше толкова голямо, че понякога просто забравям къде е стаята ми. Твърде много свободни спални и бани. Голяма овощна градина. Басейн, игрище за тенис. Стрелбище. Преди татко да стане кмет беше адвокат. Взимаше доста добри пари. Майка ми пък се занимава  с мода. Откакто я помня рисува модели на рокли, костюми, обувки. Организира събития и какво ли още не. Брат ми, Хари е на 26. Полицай е. Отдаде се напълно на професията си след последната му връзка, която беше преди малко повече от година. Тогавашната му приятелка преспа с негов колега, в последствие се разделиха. Беше му тежко. Сега почти не се прибира от работа. Рядко го виждам. Занимава се в разследването на убийства, наркопласьори, изнасилвачи. Защитник на реда. А аз останах единствената, която все още не е намерила призванието си. От малка харесвам стрелбището отзад. Научих се докато пораснах, покрай Хари. Все пак съм доста чувствителна. Лесно се привързвам и после страдам. Идеята да спасявам животи като лекар ми допадна. Проучих абсолютно всичко. Света се нуждае от такива хора. Хора, които са готови да дадат живота си, да да спасят някой друг. Това искам и аз. Да дам живота си за някой, който наистина има нужда.