Златното правило

Part 4

Кристиян

Оставих Алисън да говори с родителите си и я изчаках отвън. Междувременно проведох няколко бързи разговора, докато не получих обаждане от баща ми. Вдигнах.

—Ало? Всичко наред ли е?—попитах.

—Да, всичко е точно. Майка ти е в къщи вече, исках да знаеш.—уведоми ме той.

—Добре, хубаво. Това е добра новина.—отговорих аз.

—Близките на Остин Оувър са се заканили да ни отмъстят. Импулсивността ти може да ни изиграе лоша шега.

—Какво очакваш от мен? Нали ти пазеше мама? Ако ти трябва помощта ми, просто звънни.

—Кристиян...—тръгна да казва, но аз затворих. Колкото повече ми говори за грешките ми, толкова повече ме изнервя.

—Ще тръгваме ли?—попита Алисън. Усмихнах и се. Отворих вратата на колата, а тя се качи. Заобиколих и направих същото. През по-голямото време от пътуването никой не каза нищо. Нежния глас на Алисън обаче развали тишината.

—Ако не ти се занимава можеш просто да ме оставиш някъде и ще си хвана такси.

—От къде го измисли това?—попитах.

—Ядосан си. Може би искаш да си сам, знам ли? Поне аз не обичам да има хора около мен когато съм ядосана.

—Всичко е наред! Веднъж имам възможността да те изведа на "вечеря" в 1 часа.

—Колко романтично само!—облегна се на седалката и сложи ръката си от страната на сърцето. След това и двамата се засмяхме.—Кога ще пристигнем?

—Не обичаш ли дългите среднощтни пътувания?—попитах.

—Не и когато съм гладна.—кимнах. След няколко минути изгасих двигателя на автомобила. Слязох, както и тя.—Нямам нищо против да се правиш на джентълмен, но това ни коства време. Времето е храна, нали знаеш?—намигна ми и тръгна да влиза в ресторанта.

Благодарих на себе си за късния час. Нямаше никой друг освен нас. Е и персонала. Взеха поръчките ни и кротко зачакахме.

—Не е ли опасно да си дъщеря на кмета?—попитах в опит да разваля тишината.

—Не знам, може би. Поне на мен не ми прави впечатление живота ми да е в опасност. Вероятно затова винаги съм с шофьор.—освен тази вечер.

—Но тази вечер си с мен.—усмихна се. Погледите ни "случайно" се срещнаха отново. Цяла вечер уж се опитваме да избегнем тези погледи, но все ги засичаме.