Златното правило

Part 6

Кристиян

Първата жена, която запознавам с родителите си е Алисън. Въпреки това ние сме просто познати. Не мога да кажа дори, че сме приятели.

—Сине, запознай Али с баща ти, а аз ще направя нещо за хапване.—кимнах.

—Аз няма да ям, закусих.—опита се да се измъкне Али.

Наведох се към нея. Кристина и мама си тръгнаха. На входната врата останахме само аз и малката Алисън.

—Ще ядеш!

—Защо?

—Защото така.

—Закусих.

—И какво от това? След половин час ще започнеш да мрънкаш, защото си гладна. Греша ли?—извъртя прелестните си очи и ме удари леко по рамото. Засмях се.—Хайде, ела!

—Палачинки ядат ли ти се, мила?—провикна се мама от кухнята.

—Да, мамо. И на мен ми се ядат.

—Кристияне, случайно да питах теб?—всички се засмяха. От доста време в къщата не е било...весело.—Добре, ще направя палачинки.

При влизането в трапезарията баща ми се изправи. Както винаги беше облечен в костюм. Това го прави изискан и още по-властен. Подаде ръката си към Алисън. Беше я страх.

—Разказал си всичко на момичето и сега се страхува. Как може да си толкова...—преди отново да ме обиди Али го прекъсна. Лошо.

—Сладък? И аз това се чудя от онази нощ.—погледна ме и се усмихна топло. Баща ми дори не се ядоса. Алисън е безстрашна дори пред татко.—Аз съм Алисън Бейкър, приятно ми е да се запознаем господин Рийд.

—Тук всички ме наричат Марк, не мисля че ти трябва да си изключение. Заповядай, трябва да обсъдим някои неща!—тя кимна. Знаеше, че трябва да говорим за защитата на семейството и. За нея то е важно.

—Преди това, може ли да използвам тоалетната?—отново ми се усмихна.

—Кристиян, заведи дамата до тоалетна.—кимнах колкото да не изглеждам глупаво. Не че нямаше да го направя.

Качихме се в стаята ми и седнах на леглото.

—Тоалетната е там. Чакам те!—тя се засмя и седна до мен.