Перфектната илюзия

1.

- Джулиана! - изкрещя майка ми, рожденото ми име, което ме накара най-после да се измъкна от леглото, където лежах от 2 часа, нищо, че бях будна. Беше Неделя и аз нямах планове, освен да се излежавам до късно и да говоря с Ели, която беше излязла на пазар или по-скоро на така наречения window shopping - да гледаш по витрините на скъпите бутици на Шанз Елизе, например без да искаш, да купиш нищо. Двете бяхме без бащи и отгледани само от майките си. Майка ми бе кабаретна танцьорка, а нейната имаше пекарна, в която се продаваха най - вкусните кроасани, но това не беше достатъчно за да имаме много пари, за това се обличахме с каквото намерим на битака и най-вече в гардероба или този на майките си и не можехме да си позволим скъпи маркови дрехи, козметика и луксозни чанти, например. Това обаче не бе толкова важно, защото ние бяхме ловци на моменти, а не на вещи. Двете обикаляхме Париж, разхождайки се и дебнехме красивите моменти. Аз - за да ги заснема, тя - за да ги изживее. Тя, Ели - моята най - добра приятелка, живееше за момента...

Както и да е, станах и отидох в банята, за да се оправя набързо. След това отворих гардероба, в който имаше достатъчно черни дрехи за цял живот. Обичах черното. Класика с която не можеш да сбъркаш.

Издърпах една обикновена бяла тениска, любимите си черни дънки, срязани на коленете и се облякох набързо, вързах косата си на небрежен кок и сложих малко грим - спирала на миглите и червено червило на устните бяха напълно достатъчни. След това взех чантата си (малка червена чантичка, наподобяваща тази на Шанел, но само наподобяваща, не истинска) и слязох долу при майка ми, забравяйки телефона си на нощното шкафче...

- Какво става? - попитах я - Днес е почивен ден. Можех да се поизлежавам още малко.

- Днес съм почивка. - обяви майка ми - Мислех си да отидем да хапнем кроасани от близката пекарна и после да се разходим по магазините. Какво ще кажеш?

- Имам уговорка с Ели за обяд... - казах аз.

- Не можеш ли да отделиш един ден, за разходка с майка си. Работя почти денонощно, за да имаш всичко, което поискаш. Не заслужавам ли един ден в който да излезем заедно?

Знам,че вече си голяма. На 17 си, но това не означава, че нямаш майка...

- Знам. Знам...добре... - отвърнах аз и прекъснах тирадата и.

- След малко излизаме, само да се облека. - оживи се майка ми. Така и стана.

Както винаги обиколихме битака, Шанз Елизе (window shopping),мола Галери Лафайет и няколко аутлета. Говорихме си и обикаляхме в продължение на часове. Накрая отидохме да ядем френски макарони (вид сладки) в една от най - известните френски пекарни именно на Шанз Елизе и се прибрахме късно. Приятеля на майка ми - Тео се бе отбил да я види, докато ни нямаше и бе оставил букет пред вратата на апартамента ни. Червени рози.