Перфектната илюзия

3.

Събудих се в лошо настроение. Главата ме цепеше все едно бях прекалила с виното, снощи, но аз не пиех алкохол, но пък пушех по цигара – две на ден още от 8 клас. Пушех дамски цигари, които според майка ми, която разбра, че пуша от Лилиан, която ни бе хванала с Ели да пушим цигари нa терасата им, бяха по – малкото зло.

Наметнах черната си висяща жилетка и отворих прозореца до леглото си, сложих пепелника нa перваза и запалих цигара.

Взех телефона си и влезнах в приложението за чат, което използвах.

Писах си с Ели и се качих в апартамента им.

- Добро утро. – поздрави ме тя.

- Добро утро и на теб. – поздравих и аз и разтърках слепоочията си. Главата ме болеше все едно някой ме удряше с чук и едва мислех и мърдах, а Томи бе излязъл за сутрешно тичане и викаше мен.

Забелязвах, че той предпочиташе да прекарва повече време с мен, отколкото с двете ни. Това потвърждаваше подозренията ми, че ме харесва – желанието му постоянно да е около мен, обедите и вечерите, песните, които свиреше за мен на китарата си и малките подаръци без повод, които ми купуваше от уличните търговци, когато се разхождахме заедно...

Аз обаче го приемах за по-големия брат, който нямах. Не бях обичала още никого и не знаех какво е да обичаш. Обичах обаче изкуството във всичките му форми – пеене, танци, фотография, рисуване, театър и кино. Гримът вече го споменах. Обожавам музиката и слушам почти всякаква такава. Обичах да ходя на театър, опера, кино и концерти. Обожавах танците – те бяха моята най-голяма страст. Нормално все пак бях дъщеря на кабаретна танцьорка. Майка ми се казваше Амели и не бе известна. Макар и да работеше в кабаре, то не бе известно, от ранга на „Мулен Руж' например, за това тя основа танцовата ни школа

, като втора работа за себе си, за да можем да плащаме наема, защото живеехме под наем. Нямахме и много пари и рядко си позволявахме да харчим повече. Всичко по-скъпо което имах ми беше подарък от Томи. Той ме водеше и по – повечето места за хапване. Не всичко, което заснемах бе реалността. Често, започнах да правя снимки и сторита само за социалните мрежи. Дори Ели взе да се сърди, заради пристрастеността ми към интернет пространството. Тя всъщност беше инициатора за да започна да качвам фотографиите си в социалните мрежи. Тя ми показа къде да ги качвам и така започна всичко.

- Кафе? – попита ме Ели, държейки каната в ръка. Аз кимнах. Тя ми наля една чаша и ми подаде един кроасан. Взех го и се настаних на един стол до бар плота. Тя се настани срещу мен, с чаша кафе в ръце.

- Планове за днес? – попита ме тя – Вторник след училище...

- Вторник след училище ще се заходя до Сефора с Анабел...Искаш ли да дойдеш с нас. Валери - каката на Анабел ще ни покаже най – новите продукти в грима и можеш да тестваш всичко...

- Може да дойда.. – каза след кратко мълчание Ели – Но нали знаеш, че никога няма да можем да си позволим нещо оттам?

- Да, знам, но какво пречи да ги пробваме? – казах аз – Може да има нещо интересно...

- Добре идвам. – каза с неохота тя.

Училището мина бързо и аз се прибрах. Томи явно не бе на училище, защото не го видях днес, дори в столовата. Беше решил да избяга. Който може...Аз се стараех да поддържам добри оценки и никога не бягах от часовете. Все пак бях със стипендия, която лесно можеше да ми бъде отнета при лошо поведение. Аз не бях лошо момиче. След училище с Ели отидохме в магазина за грим, който бяхме избрали, заедно с приятелката ми от училище – Бел, както наричахме Анабел. Кака ин посрещна и в следващите 5 часа се изгубихме в рая на грима и козметиката. Аз си набележих някои неща за „списъка ми с желания", който имах на телефона си и ги записах. Вал ни направи най – хубавия грим с най-продаваните им продукти и не пропуснахме да си направим снимки, за пръв път ме гримираше някой, който не бях самата аз. Разходки, снимки, влогове и window shopping, така минаваха дните ми, докато един ден всичко не се промени из основи.

-