Затворничката

Глава едно Пролог

Навън вали. Капчици дъжд се удрят в металните решетки на малкия прозорец,отблъскват се и политат надолу. Светкавици озаряват небето,последвани от звука на гръмотевици. Студеният вятър прониква в килията и се блъска в настръхналата ми кожа. Локвата образувана от пороя,покрива част от малкото пространство, доближавайки се все повече до краката ми . Гледам задълбочено, стичащата се вода от малкият  прозорец .Дъждът се усилва, все повече гърмене зазвуча в простора. Капка вода пада от косата ми ,стичайки се надолу по ръката ми, достигайки оковите. Погалва студения материал ,стигайки до ръба. Звукът от стъпки проехтява из мракът зад решетките. Ключове дрънчат  в ръката на мъжа предвождащ няколко други ,облечени в бели костюми, от които надничат по един пистолет и един електрошок, покритите им с черни ръкавици ръце са от същият материал,с който е направена и маската , която покрива целите им лица с изключение на стъклото предназначено за очите им и бялата тръбичка привързана към машината на гърбът им, чрез която дишат. Водачът им е със същият вид костюм, но целият в черно .Не виждам усмивката му, но я усещам под маската, докато се приближава към килията. Поставя ръка на светещият екран, веднага ,след като написва код позволяващ отварянето на килията ми. Вратата бе съпроводена от изкърпване , когато командирът влезе. Доближи се с бавни стъпки, огледа мястото , след което очите му се опътиха към мястото ,на което бях седнала. Не отвърнах на погледът му дори , когато усетих как се плъзга по тялото ми . В отражението му в локвата видях как едната му трапчинка се повдига в половинчата усмивка.Явно усетил, че го гледам усмивката му се засили. Остра болка бе последвана от ударът довел до удрянето на главата ми в стената. Ребрата ми изругаха от ритникът , който им бе нанесен. Не издадох звук от болката и когато уви косата ми около китката си и ме задърпа към отворената решетка . Не се дърпах знаех, че ще се случи без или с мое желание. Едно и също всеки ден. Изсъска срещу лицето ми и бутна тялото ми към стената, другите мъже ме взеха на ръце и забиха спринцовка във вратът ми . И цялото ми тяло се скова, всеки мускул и сухожилие ме предаде, когато светът причерня пред очите ми и припаднах.

Удара от камшик събуди всяка клетка в тялото ми. Примигнах, докато очите ми се ориентират. Намирах се закована на желязна стена, която беше наежена от електричество. Около мен имаше само бяло помещение, а пред мен голяма прозрачна повърхност, зад която се виждаха командирът и доктор Денгрон. Струя електричество премина през тялото ми от студения метал , но слаба достатъчно единствено да наежи тялото ми до болка. Смях зазвъня извън стъклото , през което ме наблюдаваха. Командирът ме гледаше с непоносима усмивка, която ми се щеше да затрия от лицето му. Докторът бе забил поглед в мониторът, когато втора вълна на електричество покоси тялото ми . Беше по-силна от миналата. Тялото ми се затопли дотолкова, че капка пот се спусна по-челото ми ,когато в стаята нахлу топлина от огън . Сякаш от никъде пламъци покриха белият под,доближаваха се все по-близо до мен . Размърдах крайниците ми оковани в материал спиращ силата ми , опитвайки се да се измъкна . Усетих, че пламъците са доближи ли до кракът ми твърде късно, когато обгориха бедрото и коляното ми . Изсъсках от болка. Пушекът продължаваше да изпълва стаята, когато ми причерня отново, но точно преди да припадна огънят изчезна все едно не го е имало. Единствените следи бяха обгорените ми крака и китки. Откачени садисти. Погледнах право към доктора и другарят му, изпълнена с гняв и болка. Доктора ококори очи сякаш засякал нещо по монитора си , докато командирът продължаваше да е вторачен в лицето ми . В очите му играеха присмехливи пламъчета, които ме отвратиха. Усетих студ,очите ми смениха цветът си в бледосиньо. Лед поглъщащ всяка част от тялото ми . Той само се усмихна отново, показвайки белите си зъби.
...

С трясък тялото ми се строполи на земята, последвано от звука на заключване. Стъпки отекнаха в тишината, но бях твърде погълната от пронизителната болка изпълваща тялото ми, опита ми да се повдигна от студената земя бе последван от повторно падане. Нечия въздишка се удари лицето ми .
-Не се и опитвай.- надвесен над мен проговори дрезгаво командирът.- Твърде си слаба.- опита се да ме докосне по гърба, но бързо се отръпнах .- Просто трябва да ни кажеш къде са и кои са и всичко ще приключи. Хайде ,любов .

Главата ми пусилраше, дишането ми беше забързано и задавено.

-Просто кажи! Спри да мълчиш!

Светът причерня, главата ми натежа. Усетих как въздъхва тежко и вдига тялото ми от земята поставяйки го бавно и внимателно на матрака. Погледна ме мрачно и се обърна, излизайки от килията. Клепачите ми се затвориха, карайки всичко да изчезне .

,,Убий ги"
Стрестната от внезапния глас отворих очи, рязко.Със замъгленото  зрението огледах помещението ,остановявайки, че няма никой .
,,Страда достатъчно,,
Рязко се обърнах при повторното повтаряне на гласа ,но бях посрещната единствено от прокъсания креват.
„Време е да ги накараш да страдат "
Тялото ми настръхна, съзнанието ми го обзе паника, въртях глава, търсейки източника на гласа . Сенки започнаха да се увиват около помещението, закривайки единственият източник на светлина. Стаята бе погълната от мрак.
,, Ти си слаба и си страхливка"
Притиснах колене към гърдите си , затискайки длани към ушите ми в опит да спра звукът.
,, На никой не му пука за теб , ти си сама"
Ударите на сърцето ми отекваха в тишината , последвани от тежкото ми дишане. Паниката се прокрадваше във всеки сантиметър на тялото ми. Ноктите ми се забиваха в скалпа , опитвайки се да потиснат силната болка. Студена пот изплюва по кожата ми.
,,Ще умреш тук сама"
Писък , последван от рев оглуша в килията.
-Млъкни!МЛЪКНИ!Млъкни!
,,Ти си никоя"
-Казах да млъкнеш!
"По-добре, че родителите ти не могат да те видят"

Гневът превзе тялото ми всеки нерв бе погълнат от енергия , която обаче бързо изчезна щом стигна до оковите.
Скоро, много скоро ще си платят за всичко.
Половинчата усмивка покри лицето ми, докато усещах енергията, която дълбоко в тялото ми още шуртеше,слабо и глухо, но още беше жива и скоро щеше да е достатъчна.

Това е първата глава, която ще ви даде идея за историята предстоят много събития и случки, ако разбира се не се изложа и реша да я зарежа! Бъдещо мен стягай си задните части и завърши поне една история.