Затворничката

2 Ра глава: Преди

3 години по-рано
Стаята бе потънала в мрак, вятърът влизаше през разбитият прозорец, карайки пердето да се вее и крушката да се клати. Парчета стъкло бяха нападали по пода. Масата бе захвърлена в стената ,свещниците бутнати от камината. Кървави пръски бяха оцветили стената, а в средата на помещението седяха родителите ми .Мъртви.
Кървава локва малко по малко се образуваше около тях . Гледах изстиващите им тела с дупка от куршум в челата. Майка ми бе с жълтата ѝ рокля, която взехме един ден в Москва, докато бягахме от Властите преди няколко години. Сега от синия ѝ цвят бе станал блед, и кръвта бавно я оцветяваше. Кафявите и коси бяха покрили вратът и част от лицето ѝ. В ръка здраво бе хванала китката на баща ми. Той беше с бойните си дрехи, който се състояха от панталон от твърд черен плат, блуза и броня от тефлон. В колана му бе препасан калъф с пищови и куршуми. Черната му коса бе покрила зелените му очи, които винаги ме гледаха със суровост, но някъде там имаше и любов, която си позволяваше да покаже понякога. Но сега те бяха мъртви . Заради мен .

Тишина бе обхванала светът ми. Писъците ми бяха спрели, бях спряла да бунтувам в ръцете на войниците,които ме дърпаха извън домът ми. Белите им костюми покриваха изцяло телата им, тръби бяха закрепени за гърбовете им. Мъж с черен костюм и броня от титан се доближи до войниците, който ме държаха. Не носеше маска. Кафявите му очи ме обходиха, лицето му бе бледо на слабата светлина идваща от уличната лампа. Изглеждаше млад на не повече от 17 годишен. Косата му контрастираше в кафяво, черни тонове.Със суров поглед погледна хората, който ме държаха и те отслабиха захвата си . Погледна зад гърбът ми към къщата в която бях израстнала. Доближи се до мен и се загледа в лицето ми , сълза се стече от окото ми. С насълзени очи усетих кожената ръкавица, палеца му избърса сълзата, повдигна брадичката ми, карайки ме да го погледна. Вгледа се в очите ми след това рязко стисна брадичката ми .
-Не плачи, безсмислено е .-заридах,опитвайки се да се откъсна от захвата му- безуспешно . - Животът е жестоко нещо, малката.Той дава и отнема. Паднеш ли от пътя те стъпква, хората са чудовища, така че ще трябва да избереш дали да станеш такова или да бъдеш стъпкана. -пусна брадичката ми и се обърна с жест на ръката подканващ да го последват.
Миг по-късно гръм заглуши всичко, обърнах се и видях дома ми бе обзет от пламъци. Изпищях,сълзите ми обливаха лицето ми, дърпах се с всичка сила, когато усетих онази мощ. Чувствах силата кат шуртеше в кръвта ми. Миг по-късно хората, които ме държаха паднаха на земята, давейки се в собствената си кръв . Кръв се изливаше и от моята уста, тичах към пламъците, към родителите ми. Родителите ми, които сега бяха мъртви, убити най-безпощадно пред очите ми само, защото се опитаха да ме спасят. Усетих пулсираща болка в главата ми, адреналина ми бавно напусна тялото последван от хвърлянето на димка. Дима затрудни още повече дишането ми ,задушавах се ,главата ми туптеше. Усещах студена пот да покрива тялото ми. Обърнах се и го видях черният командир ме гледаше с леден поглед и пистолет в ръка.
Рязка болка в корема заглуши всичко. Миг по-късно припаднах.

Не очаквайте скоро!😆