The Three Months

Глава 5 ~ I can't believe that you came

Не разбирах какво се случва, честна дума. Как така Хари е син на Даниел Стайлс, а Зейн, който току що разби сърцето на приятелката ми, се оказва негов приятел и очевидно живее тук.

  - Ана, моля те...не си заслужава да страдаш заради такъв като него.

  Тя надигна главата си, която беше подпряла на рамото ми и впи зачервените си от плач очи в моите. В тях имаше мъка, тъга и едновременно с това гняв. 

  - Крис аз...  - Тя беше прекъсната от звънецът, който огласи цялата зала, от което всички започнаха да стават от местата си. - Да вървим, ще закъснеем за час.

Стана от мястото си и забърза крачка. Едвам смогнах да стана и да я настигна.

  - Ана моля те, нека поговорим за това. - Тя спря и се обърна, кръстоса ръце пред гърдите си и тъжните й очи обходиха лицето ми. - Да се видим след училище?

  - Крис, знаеш, че не обичам да говоря, точно в такива моменти. - Въздъхнах и кимнах. - Отивам в час. Не искам да прекарам следобедът си наказана след часовете.

Няма да я пришпорвам повече. По принцип си споделяме всичко, но в такива моменти не мога да я накарам и дума да обели.

***

Деня мина скучно, изпитваха ме по три предмета, имам отлични оценки както винаги, а Хари не съм го виждала от спора му с Ана в столовата. Толкова въпроси ми минават през ума, че дори не мога да асимилирам повечето като такива. Де да можех да го завържа за някой стол, да му забия една крушка в лицето и да го разпитвам, докато ме заболи мозъка от въпроси. Ох, глупавото ми въображение, няма край.

Реших да погледам телевизия, когато чух как някой затропа тъпо по стълбите - сигурно Хари се прибира. След като чух как съседната врата до моята се хлопва, се съгласих с предположението си.
Има нещо в това момче, нещо, което не ми дава мира и спокойствие и всеки път щом го погледна ме залива вълна от емоции, които не мога да обясня. Сякаш нещо ми казва да стоя далеч от него, но и да се приближавам все повече. Има нещо в очите му - самота, гняв, жажда - жажда за нещо което е много дълбоко свързано със самата му същност. Той крие нещо, мога да го видя. Но какво?

По стената започна да се хлопа ожесточено - Хари. Какво ли иска?

Станах от леглото си и излязох от стаята. Не почуках на вратата му, а направо влязох - уха, преди не бих могла да го направя - заварих Хари седнал на стола пред бюрото, ровейки в телефона си.