The Three Months

Глава 6 ~ My life is done...

Силата с която влезе в стаята накара момчето, което ме беше притиснало, да се обърне към него и да ме освободи от хвата си.

- Ей пич, изчакай да свърша, а после кат' искаш ти я 'земи.

Отново се обърна към мен, но Хари изобщо не му позволи - моментално го сграбчи за ризата и разкара от тялото ми.

- Ако пак я докоснеш, дори с пръст, заклевам се, ще те убия!

Изсъска срещу лицето му и го удари с юмрук в челюстта, събаряйки го на земята. Хари дишаше тежко и яростта се четеше в погледът му. След като се увери, че нападателят ми е в безсъзнание, извъртя главата си към мен.

- Добре ли си? - приближи се и нежно ме повдигна на ръце.

- Вече да...

Той излезе от стаята и мина през други две, намери Ана, която беше шокирана от вида ми и веднага започна да разпитва за случилото се. Хари й каза нещо от сорта:

- Някой трябва да я прибере вкъщи!

- Ако искаш аз ще го направя за да...

След това всичко стана тъмно.

***

Събудих се в леглото си. Отне ми минута, за да се фокусирам и да си спомня какво се случи снощи. Веднага се изправих в седнало положение - Хари, той ме спаси от онова момче, което...ох. Хванах главата си с две ръце и стиснах силно очи - имах ужасен махмурлук. Огледах тялото си и осъзнах, че все още съм с роклята от снощи. Сигурно Ана ме е докарала до вкъщи, след като Хари ме занесъл при нея.

Колко ли беше часът? Огледах се за телефонът си и го забелязах на нощното шкафче. Пресегнах се и го взех, отключих го и погледнах часа - о не, часовете ми започват след 15 минути. Май беше лоша идея да ходя на купон през седмицата. Станах по най-бързия начин и влязох в банята - мисля че току що счупих рекорда за най-бързо къпане в историята. След като се изсуших си облякох първите панталони и тениска, които видях в гардероба и тръгнах към училище.

***

Ох, супер. Успях да стигна точно на време. Учителят ми по биология влезе в стаята точно след като си седнах на мястото.

- И така ученици, моля отворете на страница 156 - днес ще изучаваме кръвоносната система.

Голяма съм глупачка, излязох от вкъщи и забравих да си взема хапче за главоболието - сега всяка една дума или шум, сякаш пробиваха дупка в мозъка ми. Нещо леко ме удари по главата и тупна до ръката ми - бележка. Огледах се и забелязах Ана да ми се усмихва, значи е от нея. Върнах се към бележката и я разгънах скришом, за да не я вземе г-н Смит.