The Three Months

Глава 2 ~ Ignore..

- Здравей, ти трябва да си Хари. - мама се усмихна ведро и разтръска ръката му.

- Да, да аз съм. - Дрезгавият му глас беше леко пресипнал, предполагам от притеснение. - А вие сте Териса? - Мама кимна, за да потвърди и се обърна към мен, като стисна ръцете си.

- А това е Криса, дъщеря ми. Тя е с една година по-малка от теб.

- Здравей Криса. - подаде ми ръка.

- Наричай ме Крис.

Усмихнах се едва и по тялото ми премина ток от притеснение. Тъй като бях заета да си чопля пръстите, едва сега успях да го огледам добре. Беше около 180 и имаше кафява къдрава коса и зелени очи. Носеше черни прилепнали панталони и бяла тениска. Симпатичен е.

- Добре деца... - и двамата извъртяхме глави към мама. -... хайде да се прибираме. Хари сигурно си уморен от пътуването. - Съчувственият й поглед обходи лицето му.

- Всъщност не беше чак толкова зле... - почеса се зад врата, но изведнъж промени настроението си и се нацупи ужасно много.

Мама кимна. Извъртя се на пети и тръгна към колата ни, сякаш не забелязала нищо. Хари въздъхна като изду бузите си и тръгна след нея. А аз разбира се бях последна.
Влязохме в черният Седан на мама и аз отново бях на задната седалка - гадно е да си най-малкият.

До вкъщи имаше половин час път, за това си позволих да се унеса в лека дрямка, предизвикана от размазващите се дървета и фигури, които подминавахме.

***

Чух вратата на колата да се хлопва.

- Крис. - някой ме повика. - Криса! - Отворих едното си око - Ставай миличка, пристигнахме.

Разтърках очите си и отворих вратата. Слязох от колата и се запътих към верандата, където Хари стоеше облегнат на парапета и барабанеше с пръсти по него. Качих се по стълбите, извадих ключовете си, отключих и веднага затропах по стълбите към стаята си. Влязох и набързо заключих. Облегнах се с гръб към нея и изпуснах една голяма въздишка. Ден първи премина успешно и най-хубавото, е че успях да проявя смелостта, която не успях толкова време. Лепнах една голяма усмивка и не спрях да подскачам, като си припявах I beliеve I can fly, I beliеvе I can touch the sky..., да знам, клише, но обичам тази песен.

След около половин час чух мама да вика името ми, както и това на Хари от първия етаж. Явно вечерята е готова. Вратата в съседство до моята се хлопна и тежки стъпки огласиха коридора - Хари ме изпревари. Беше ме ужасно срам да изляза и да отида долу, въпреки, че по-рано днес успях да се справя с това.