The Three Months

Глава 7 ~ All I want is your happiness ~

Harry's point of view:

Прегърнах я. Просто не знаех какво друго мога да направя в момента. Тя плачеше неуморимо, а аз стоях като идиот и не знаех как да постъпя...

- Хайде да се връщаме, какво ще кажеш? Вали ужасно и ще настинем и двамата.

Тя не каза нищо, само кимна. Цялата трепереше, не знам дали от дъжда и студа или от спонтанните ми действия. Отдели се от мястото, което беше заела на дясното ми рамо и с празен и тъжен поглед тръгна обратно към къщата. Вървеше бавно и отпаднало. Голям съм глупак, как не зацепих по-рано, че не знае какво в действителност се случва. Нямам представа как майка й смяташе да й поднесе тази солена новина, но мисля, че е по-добре да го научи така, от колкото в деня на глупавата сватба. Как е възможно да съм толкова...безчувствен. И въпреки това, не мога да се държа като копеле точно сега.
След малко бяхме стигнали до верандата, подгизнали до кости. Когато влязохме и двамата се качихме на втория етаж, но вместо да вляза в моята стая я последвах в нейната. Тя видимо не очакваше това от моя страна, но не обърна чак такова внимание. Все пак мислите й бяха поели в друга посока.

- По-добре влез и си вземи горещ душ, не искам да настинеш и Териса да откачи.

След това напуснах стаята й оставяйки я там с мислите й. Влязох в моята и побързах да сваля мокрите дрехи. Едва сега осъзнах колко е студено в стаята ми. По най-бързия начин влязох в банята и пуснах горещата струя, надявайки се да ме стопли възможно най-бързо. След като излязох от банята, се подсуших и облякох. Какво ли е направил Зейн с тази Ана и вечерята, която готвеше все едно беше поканил самата кралица?

Chrisa's point of view:

Имам чувството, че главата ми ще експлодира. Не мога да асимилирам това, което се случи. Мама...ще се омъжва за бащата на...Хари? Момчето, което уж щеше да живее у дома докато Тайлър се върне, което е грубиян и едновременно мил, но само когато поиска. Има нещо у него и не знам защо, но искам да разбера какво е. Сега разбирам защо Тай замина за Лондон – помага на мама с приготовленията и също защо мама ме оставя сама с Хари, без да се притеснява, че е чужд човек – защото той в действителност не е и скоро ще е мой доведен брат. Дори не мога да си го представя. Хари, мой брат? Ъгх, абсурд! Не, трябваше да разбера повече, имам толкова въпроси, а толкова малко отговори.
Излязох от стаята си и светкавично почуках на вратата в съседство от моята. От вътре се чу звук напомнящ сънено стенене. Почуках втори път и този път Хари отвори. Беше много рошав и ме погледна с присвити сънени очи. Без много да му мисля, изстрелях въпросите си.