Андра беше в космоса и космосът беше в нея.
Хората казваха, че първата любов оставя незаличим отпечатък в сърцето ти, с който те белязва завинаги до края на живота ти. Ако се приемеше, че в тези думи същестуваше частица истина, то Андра без съмнение би изрекла, че сърцето ѝ принадлежеше още от първия миг на космоса и най-вероятно така и щеше да си остане, докато не поемеше последния си дъх на смъртното легло, защото когато усетиш, че нещо е отредено за теб, душата ти винаги ще те дърпа към него и дори няма никакъв смисъл да се опиваш да се съпротивляваш.
Но Андра не се и беше опитвала да се бори срещу шестото си чувство, а точно обратното – беше направила всичко по силите си, за да осъществи своята така мечтана среща с космическото пространство и беше успяла. Както обичаше да се шегува, сродните души винаги се намираха една друга, макар че нейният случай „половинката" ѝ дори не представляваше човешко същество. Това обаче не биваше да омаловажава по никакъв начин чувствата ѝ, защото на този свят имаше прекалено много необясними неща, а това да си влюбен във вселената и нейните загадки беше възможно най-прекрасното нещо, което някой можеше да изпита.
Никога нямаше да ѝ омръзне да рее поглед през илюминатора на спалнята си. Безкрайното черно пространство, обсипано с десетки нови космически тела, чиито имена все още не бяха измислили, изглеждаше повече от величествено и често я караше да се замисля дали изобщо някога човечеството щеше да успее да опознае напълно своя космос, своя дом, своето всичко; да изучи дълбоко скритите му тайни. Висшето познание си заслужаваше да стане пръв и основен стремеж на всяко разумно човешко същество. Андра вярваше, че единствено достигането му би донесло на човечеството така търсения толкова милиони години покой.
– Командир Коар, наблюдателният екип свиква извънредно събрание на екипажа. Очаква се то да започне след десет минути.
Гласът, който изкара Андра от транса и я накара да се извърне очи от любимата си гледка, можеше да се приеме за женски, но в действителност, ако човек се заслушаше, той представляваше една много умела имитация, която обаче едва ли някога щеше да успее да се изравни по качество с човешкия говор. Въпреки това не трябваше да се пренебрегват усилията, които се полагаха, за създаването на все по-близки до човешката външност и държание андроиди. Компанията „Зет Роботикс" работеше усилено по този въпрос и го беше превърнал в свой първи приоритет, за да може още повече да се заздрави връзката между човека и робота, започнала да се изгражда преди няколко десетилетия.
आप पढ़ रहे हैं
Космически ангел
कल्पित विज्ञानПокоряването на космоса винаги е представлявало една от основните амбиции на човечеството. След колонизирането на всички планети от Слънчевата система, всички погледи вече са насочени към онова, което се крие отвъд границите на познатия ни до момент...
