Космически ангел

Втора глава

От вътрешността на главната зала на кораба, която използваха за общи събрания и обсъждания, се чуваха развълнувани гласове, което първоначално не изглеждаше чак толкова странно, като се имаше предвид, че голяма част от екипажа бяха сравнително устати. Поне десетима души се надвикваха едновременно, като въобще не си правеха и труда да се изслушват един друг. Цареше пълна лудница, която можеше да бъде прекратена само и единствено от присъствието на Андра. Рязкото ѝ влизане накара подчинените ѝ за първи път от половин час не само да успокоят тона си, но и да замълчат изцяло. Едно от предимствата на високото положение в йерархията беше респектът, който званието сееше сред останалите.

– Командире – измъкна се от тълпата познато лице, без изобщо да си прави труда да спазва етикета за комуникация на кораба, който включваше поздрав за отдаване на уважение. Нямаше време за излишни любезности, макар че дори и да имаше, едва ли щеше да се придържа към тях. – Радваме се, че се съгласихте да дойдете.

Никой и не се и изненада от факта, че най-смелият да заговори толкова директно прекия си началник беше назначеният за главен наблюдател на космическото пространство Давид Ингмен, който смело си проправяше път в тълпата към току-що пристигналата Андра, която се опита да задържи лицето си неутрално. За нейна радост, се беше упражнявала предостатъчно дълго и можеше гордо да заяви, че беше успяла да усвои умението да прикрива емоциите си на публични места.

Точно като андроидите, помисли си със задоволство.

– Разбира се, че ще се отзова, щом съм повикана – отвърна му стегнато тя, като впери поглед в право в езерносините му очи без капка свян. – Все пак това е моят кораб и не бива да оставам в неведение за това, което се случва на него.

Натъртването върху притежателното местоимение не беше никак случайно и си по лицата на екипажа си веднага си пролича колко беше въздействащо. То представляваше напомняне, отправено както към самия Давид, така и към всички останали, че тук тя ръководеше. От време на време беше приятно да пуска подобни намеци по един или друг начин. Така беше успяла да задържи десетките си подчинени под свой контрол вече четири месеца и се надяваше, че и занапред щеше да продължи да го прави. Доброто управление на маса хора се коренеше в увереността на управляващия. Това беше най-важният урок, който Андра беше научила по време на обучението си, а след това и по време на последвалите първи си космически полети, по време на които ѝ се беше наложило постепенно да спечели респекта на всички около себе си и постепенно да си издигне в йерархията.