Това - онова

В тишината на нощта

Нощта е свързвана, както с добри, така и с лоши образи. Добрите - време на спокойствие и тишина, в което правим размисли или пък си отдъхваме от тежкото ежедневие, лечителка на изстрадалите души, а лошите образи - тъмнина, в която се чувстваме най-беззащитни, защото си мислим, че отвсякъде дебне опасност, дори и смъртта с ужасното си лице и острата коса в ръка, време, в което се чувстваме най-самотни.
Тишината може да бъде полезна, когато човек има нужда душевно да остане сам със себе си и за малко да спре да се носи по течението. Но тишината може и да вреди - когато е продължителна, когато времето тече бавно като в огромен пясъчен часовник - тогава става потискаща и глуха. Превръща се в самота, отчаяние, самосъжаление, безнадежност ...
А ако положителните черти и образи на тишината и нощта се съберат, макар и само теоретично? Какво ли ще се получи? Според мен нещо хубаво.
Защо да не можем и ние като Малкия принц да мълчим заедно със своята неповторима роза и това да ни прави щастливи?
Когато в тишината на нощта споделяш времето си с любими и скъпи на сърцето ти хора, ти създаваш незабравими спомени.
Но щом можем да събираме положителни образи, значи можем и отрицателни. А какво ако се слеят негативните черти на тишината и нощта? Може би това не вещае нищо добро.
Когато си самотен, ставаш най-уязвим и душевно, и физически. Потискащата тишина може да те озлоби, глухотата около теб може да ти навява само мрачни мисли и недостижими блянове. Така ти би се превърнал в един затворен и студен човек, който сам се измъчва и е слуга на нещастието си.
Наскоро четох книга, в която "лошата" героиня е постигнала това състояниеТя не може да преодолее раздялата на родителите си, въпреки че е била преди доста време. Момичето отхвърля утехата и помощта на близките си. Не допуска никого до сърцето си. Така си спечелва само ядове с околните и причинява болка и на себе си, и на тях. Създава си собствен свят, изтъкан от негативната страна на нещата и се затваря в него.
Авторката на тази книга казва: "Всеки тъмен облак си има своя сребърен кант."
Така че, колкото и тежко да е положението ни, не бива да се загубваме в тишината на нощта, а да я използваме пълноценно.

***
Надявам се да не ви отегчавам прекалеееено много. Надявам се и всеки, който е прочел това, да е намерил нещо важно за него.
Благодаря предварително.