Psychopathic / {Hunhan} / [BG Fanfic]

Sehun [pt 2]

Голямата метална врата се отвори. През нея пристъпиха две мъжки фигури . Едната бе стройна , висока и облечена изцяло в бяло. Пристъпваше бавно и някак неуверено. Другия мъж бе с добре оформено тяло. Носеше черна сатенена риза. Той бе хванал бялата фигура под ръка й я притискаше плътно до себе си . 

Когато Айрийн ги съзря, тя вече знаеше добре за какво става въпрос: О Сехун, новия пациент и съквартирант на Лухан (   сестрата настръхваше всеки път , щом си припомняше този факт). 

Мъжът, който го придружаваше се казваше Занг Ишинг. Той бе психиатър, работещ за социалните. Задачата му беше да наблюдава Сехун и да го придружава , докато се адаптира в новата обстановка.

Айрийн побърза да се представи. Ишинг поздрави ведро , а Сехун бе забил поглед в пода. В ръцете си стискаше парцалена кукла , наподобяваща колоритен, но в същото време някак зловещ палячо.

- Съветвам Ви да не му взимате куклата. Постоянно я държи в ръцете си. Когато не е наоколо той се..... разстройва..... - предупреди Ишинг.

Сестрата кимна в знак на съгласие , след което ги поведе към стаята на Лу.

Тъмнокосото момче бавно идваше на себе си , след като Сухо го бе приспал. Тъкмо се пробуди , когато чу някой да разговаря пред вратата. Лухан не успяваше да разбере кой е там и за какво говори. Чувстваше, че за пореден път нещо не е наред . 

 Мъжът с черната риза влезе в стаята . Той се усмихна широко и прошепна тихо :

- Хей, здравей Лухан. Водя ти съквартирант. Обещай да бъдеш добър с него, окей? Не го наранявай . Също , знай , че е сляп, затова трябва да си много , много внимателен.

Лухан нямаше време да реагира. Той бе още прекалено замаян от приспивателното. В нормални обстоятелства би се ядосал и нахвърлил върху странника, който му дрънкаше някакви глупости точно след като се е събудил, но сега мълчеше, взирайки се в момчето , което пристъпи прага на стаята. 

То бе изключително високо. Лухан предположи ,че е по- високо   от него. Бе облечено по същия начин. Същите копринени бели дрехи със абсурдно дълги ръкави и крачоли. Косата му бе черна като катран. Контрастираше със снежнобялата му кожа . В ръцете си стискаше странната кукла, сякаш бе най- ценното му притежание.

- Сехун !- мислите на Лу бяха прекъснати от онзи мъж - Ти също се дръж добре. Опитай да се разбереш с Лухан . Ако имаш нужда от нещо, Ишинг винаги е тук, не забравяй...

Вратата се затвори. Двете момчета останаха сами в тъмната стая. Сехун започна да обикаля стаята, опипвайки всичко с ръцете си. Лу стоеше на леглото си и го наблюдаваше мълчаливо. 

Чернокосия не обелваше и дума . След като обходи стаята няколко пъти , опознавайки я чрез допир, той гушна куклата и легна на своето легло.

" Ама , че странен тип " - помисли си Лухан. Странно чувство се зароди в него. Вече бе приготвил молива , с който да нападне новото попълнение, но Сехун не правеше нищо, с което да го провокира . Това дразнеше Лу. Той желаеше провокация, искаше да го ядоса , искаше да го побърка , да го изкара извън контрол, както онзи Бекхьон бе направил. Но Сехун бе тих като златна рибка.

- Хей ти!- възкликна Лухан.- Наистина ли си сляп?

Нямаше отговор. 

- Чуваш ли , глупако, говоря на теб! Ще отговаяш, когато те питам аз!

Когато бе време за сън , осветлението в коридора се загасяше. В стаята бе тъмно като в бездна, именно заради това Лухан не усети кога се бе случило така , че Сехун се бе преместил на сантиметри от лицето му.

По тялото на по - възрастния се разходиха тръпки. Нещо , което не бе чувствал от години. Страх. Ледено студен допир се пусна  по лицето му . Дълбок , смразяващ глас прошепна право в ухото му :

- Да си поиграем......