Psychopathic / {Hunhan} / [BG Fanfic]

Luhan [pt 1]

„Свикнал съм да ме мразят.
Хората винаги са се  държали с мен като с чудовище. Гледали са ме с омраза и презрение. Смятали са ме за опасен.

Наричали са ме изрод, изчадие, психопат, ненормалник, грешка на природата.... и по още  много начини, които продължаваха да оставят болезнени рани, по вече разрушената ми  душа. Но не ги виня. Все пак аз сам станах такъв. И ми харесва да съм такъв. Забавно е, когато не можеш да се впишеш в жалкото им общество . Защото всички са посредствени. Оковани от обществените и моралните норми, подчинени. Ограничени да бъдат това, което наистина иска душата им. А аз съм изрод, защото не се страхувам да бъда този, който мога. Опасен за околните? Напротив, аз съм полезен за себе си и единствено за себе си.

Често са ми казвали, че имам нужда от любов за да намеря хармония и щастие. Любовта за мен е нещо непознато. Никога не съм обичал, нито пък съм бил обичан. Само обвиняван, за дето съм "повреден". И на никого не му пука как се чувствам, а как трябва да ме напаснат към обществото. Научих се да мразя. Да мразя и да убивам. Повярвайте ми, мога да убивам. И някой ден всички те ще умрат. Ако всички те умрат, аз най-сетне ще разбера какво е щастие.

Но сега съм затворен в тази шибана болница и трябва да търпя досадните лекари с досадните им прегледи , които са буквално през 5 минути.
Ха-идиоти, и ако си мислят, че ми помагат се лъжат... и то жестоко.

Всичко започна, когато онази отвратителна , тъпа кучка, която се води моя майка, ме намери в стаята ми, докато претърпявах поредния пристъп......"

[Throwback]

Момчето взе маркер и застана срещу стената. Започна да драска някакви сложни , заплетени символи, повтаряйки думата "смърт".

В този момент майка му влезе в стаята.

-Лухан, какво правиш по дяволите?- извика жената.

Той не каза нищо, а просто се усмихна

-Скоро всички ще умрете.- прошепна.

-Сине плашиш ме......

-Когато умрете, нищо няма да има значение, нали мамо? А аз ще бъда там...само аз....

Уплашената жена бързо излезе от стаята на Лухан. Извади телефона и се обади на някого.

Скоро пред къщата паркира голям бял ван. Група едри, мускулести мъже нахлуха, хванаха Лухан и го завлякоха до вана.

Обърканото момче не спираше да се мята в ръцете им крещейки „пуснете ме".

Щом успяха да напъхат Лухан в автомобила , мъжете го завързаха за седалката.

-Не ме пипайте, изроди! Оставете ме да си ходя....ще ви убия заклевам се!- продължаваше да крещи Лухан, но в отговор, гигантите му подхвърляха подигравателни усмивки.

Млад , нисък мъж с лекарска престилка, държащ спринцовка, застана пред момчето му се усмихна топло.

-К-какво искаш от мен?- прошепна то, когато видя как мъжът се готви да забие иглата право във врата му.

-Спокойно Лухан.....всичко ще е наред....искам само да дишаш.- отвърна лекарят. 

След това замахна и заби иглата право в Лухан.  Всичко ,което момчето виждаше вече беше само мрак.

~~~~~~~~~

A / N : Тази глава ще я разделя на две части, защото става мнооого много дълга.

Страшно се измъчих с писането ѝ, но ето, жива съм и продължавам нататък. 

B🌙Y🌙E🌙