The schedule

15 3 2
                                    

Ким Минсок беше главен терапевт в болницата. Той обожаваше работата си и винаги идваше на работа , зареден с позитивна енергия. Хоби му беше да изслушва и да помага на пациентите. Изпитваше удовлетворение, когато пациентите се подобряваха. Ценеше всяко тяхно усилие да станат годни за обществото. Обикновено предразполагаше всички. Дори Лухан се чувстваше спокоен в компанията на Минсок.

 Той бе мъж на 30 години , обличаше се семпло и изтънчено. Косата му имаше светлокафяв цвят. По време на терапиите обикновено носеше очила. Бе харизматичен  и ведър мъж , но в себе си криеше нещо потайно.

Идвайки на работа в този ден, първата задача на Минсок бе да се отбие при Сухо . Любопитството му около новия пациент надделяваше, затова държеше главния лекар да му разкаже повече...

-  Добро утро , Джунмьон!- поздрави терапевта.

- Здравей, Мин , не съм те виждал скоро! - възкликна Сухо.

- Как да ме видиш покрай толкова работа?!

- Работата няма край . Когато бях в почивка , направо не се чувствах на себе си, странно звучи, но когато съм далеч, това място толкова почва да ми липсва... 

- Далеч сме от нормалните , с работа като тази, Джунмьон... - терапевта извади малко кожено тефтерче - Е, не искам да те бавя , затова ще съм директен. Какво е положението с пациент 3494?

- Нормално . Тук е от 2 дни. Още не съм го преглеждал лично,  но охранителят, който пази района на стаята им с Лухан , каза , че момчето е много тихо и спокойно.

- Кога ще ми го пратиш за консултация? Трябва да му изготвя график.

- Няма нужда да го консултираш ти . Той си има личен психиатър .

- От социалните?

- Да.

- Джунмьон , не говори глупости - тонът на Минсок се сниши - Знаеш, че всеки пациент задължително минава през мен. 

- Този път подхождаме различно. Той не е твоя работа и точка.

- Твое задължение е да пращаш пациентите при мен! Независимо дали друг психиатър се занимава  тях . Да ти донеса ли правилника , Сухо?

Минсок продължаваше да говори съвсем тихо и спокойно , но се усещаше, че бе гневен . Чудеше се що за експерименти си правеше доктора. 

- Виж , Мин , ще бъда съвсем честен с теб .... - Сухо отсече с въздишка- Има нещо много нередно в пациент 3494. Няма никаква информация относно миналото му и състоянието му като цяло. 

- Психиатърът му не каза ли нещо?

- Не. Нищичко. Мълчи си .

- Защо ? Нали целта е да го излекуваме?

- Сякаш този Ишинг ограничава всякакъв достъп на Сехун до нас. Просто не искам да си навличаш проблеми , затова ти казвам да не се занимаваш с него.

- Сухо , грехота е да лиша пациент в тази сграда от терапия и ти го знаеш. Държа да го лекувам лично . Шизофренията не е леко състояние. 

- Просто те предупреждавам , че нещо не е както трябва.

- Благодаря ти , но се тревожи за това . Ти ми го впиши в графика, а с Ишинг ако трябва ще се разправям аз . 

Минсок взе картона на Сехун и се отправи към кабинета си.

Psychopathic  /   {Hunhan}  /  [BG Fanfic]Where stories live. Discover now