Ким Минсок беше главен терапевт в болницата. Той обожаваше работата си и винаги идваше на работа , зареден с позитивна енергия. Хоби му беше да изслушва и да помага на пациентите. Изпитваше удовлетворение, когато пациентите се подобряваха. Ценеше всяко тяхно усилие да станат годни за обществото. Обикновено предразполагаше всички. Дори Лухан се чувстваше спокоен в компанията на Минсок.
Той бе мъж на 30 години , обличаше се семпло и изтънчено. Косата му имаше светлокафяв цвят. По време на терапиите обикновено носеше очила. Бе харизматичен и ведър мъж , но в себе си криеше нещо потайно.
Идвайки на работа в този ден, първата задача на Минсок бе да се отбие при Сухо . Любопитството му около новия пациент надделяваше, затова държеше главния лекар да му разкаже повече...
- Добро утро , Джунмьон!- поздрави терапевта.
- Здравей, Мин , не съм те виждал скоро! - възкликна Сухо.
- Как да ме видиш покрай толкова работа?!
- Работата няма край . Когато бях в почивка , направо не се чувствах на себе си, странно звучи, но когато съм далеч, това място толкова почва да ми липсва...
- Далеч сме от нормалните , с работа като тази, Джунмьон... - терапевта извади малко кожено тефтерче - Е, не искам да те бавя , затова ще съм директен. Какво е положението с пациент 3494?
- Нормално . Тук е от 2 дни. Още не съм го преглеждал лично, но охранителят, който пази района на стаята им с Лухан , каза , че момчето е много тихо и спокойно.
- Кога ще ми го пратиш за консултация? Трябва да му изготвя график.
- Няма нужда да го консултираш ти . Той си има личен психиатър .
- От социалните?
- Да.
- Джунмьон , не говори глупости - тонът на Минсок се сниши - Знаеш, че всеки пациент задължително минава през мен.
- Този път подхождаме различно. Той не е твоя работа и точка.
- Твое задължение е да пращаш пациентите при мен! Независимо дали друг психиатър се занимава тях . Да ти донеса ли правилника , Сухо?
Минсок продължаваше да говори съвсем тихо и спокойно , но се усещаше, че бе гневен . Чудеше се що за експерименти си правеше доктора.
- Виж , Мин , ще бъда съвсем честен с теб .... - Сухо отсече с въздишка- Има нещо много нередно в пациент 3494. Няма никаква информация относно миналото му и състоянието му като цяло.
- Психиатърът му не каза ли нещо?
- Не. Нищичко. Мълчи си .
- Защо ? Нали целта е да го излекуваме?
- Сякаш този Ишинг ограничава всякакъв достъп на Сехун до нас. Просто не искам да си навличаш проблеми , затова ти казвам да не се занимаваш с него.
- Сухо , грехота е да лиша пациент в тази сграда от терапия и ти го знаеш. Държа да го лекувам лично . Шизофренията не е леко състояние.
- Просто те предупреждавам , че нещо не е както трябва.
- Благодаря ти , но се тревожи за това . Ти ми го впиши в графика, а с Ишинг ако трябва ще се разправям аз .
Минсок взе картона на Сехун и се отправи към кабинета си.
![](https://img.wattpad.com/cover/154486190-288-k32804.jpg)
YOU ARE READING
Psychopathic / {Hunhan} / [BG Fanfic]
Fanfiction„-Понякога ми се иска да съм нормален. Да не живея в постоянен страх, че той е някъде там и иска да ме нарани. Аз, го усещам, Минсок, появява се при мен вечер и ми говори. -Сехун, той е само в главата ти. -Не, не е, напълно реален е. Кара ме да прав...