Help!

Chapter 9 † This is a matter of life and death!

- Искам Хари в истински затвор и ще ти помогна да станеш най - добрата.

- И защо си мислиш, че ще ти помогна? - попита я Хим. - Защо мислиш, че бих предала Хари и то заради теб. Кучката, която ми взе случая.

- Точно защото този случай е много важен за теб. Виж, Хим, знам какво влияние, над жените, може да има Хари. Той може да е секси, добър и дори мил, но Хим, той може и да е най - страшния ти кошмар. - Думите на Беатрис навеждаха Хим само до една единствена мисъл. Не искаше да бъде груба, но все пак не успя да се сдържи.

- Била си с Хари! - възкликна изненадано тя.

- Не, разбира се, че не. - отвърна и леко обидено Лийн.

- Искало ти се е да бъдеш с него? - продължи с предположенията си тя.

- Не, Химена. Никога не съм харесвала Хари по този начин. - отвърна с досада тя.

- Щом не е любовна омраза, тогава защо толкова искаш за го вкараш в затвора. И не ми казвай, че е само защото си адвокат. Знам, че си работила с него. - започна леко да се изнервя Хим. По някакъв начин тази жена я вбесяваше. Караше нещо в нея да избухне. Буквално я изкарваше извън кожа. Хим не знаеше дали е заради перфектния и вид, или заради постоянната подмолна усмивка, или може би заради надменния и характер.

- Познавах едно момиче. Тя беше красива, добра и наивна също като теб. Обичаше Хари повече от собственият си живот. И знаеш ли как свърши?! Там, където свършва всичко излишно за Хари. Където ще свършиш и ти, след като си свършиш работата. В гроба. - обясни тя и вдигна гордо глава. Хим леко се изплаши. Знаеше, че Хари е убивал преди и ще продължава да убива, но не можеше да си представи как той наранява жена. Не можеше да си представи, че е способен да я нарани. По някаква причина знаеше, че той не би го направил. Дали, защото има нужда от нея, или по друга причина, той не би я наранил. Поне така си мислеше тя. А, може би, това ѝ решение, точно в този момент, щеше да се окаже най - лошото, взето някога.

- Знаеш ли каква е разликата между мен и това момиче? - провикна се леко Хим и се изправи. - Аз не съм влюбена в Хари. - провикна се тя, а жената срещу нея се засмя.

- Хари е очарователен и ти го знаеш. Въпрос на време е да се влюбиш в него. И повярвай ми, скъпа, тогава сама ще лазиш при мен. - каза тя и се изправи. Тръгна към вратата, а перфектните и токове огласяха целия ресторант. Хим се ядоса и дръпна съвършено бялата покривка на масата. Чашите и чиниите върху нея паднаха на земята и се счупиха на малки парченца. Също както нервите на момичето в този момент. Сега повече от всичко0 искаше да измъкне Хари, от тази каша и да и покаже коя е по - добра. После щеше да замине за някоя слънчева страна и да се отърве от всичко тук. Хим тръгна към вратата и излезе от ресторанта. Качи се в колата си и блъсна вратата.

В голямото имение Хари и Найл обсъждаха поредните сделки. Е, поне Найл говореше, а Хари се правеше, че слуша. В момента ума му бе зает с нещо по - важно от сделките. Мислеше за адвокатката си. Мислеше как се сближиха толкова бързо. Сякаш още щом се видяха, си паснаха. Найл забеляза, че приятелят му не го слуша и размаха ръка пред лицето му.

-Хари? - извика той. - Хари? - извика по рязко. Момчето до него се стресна и подскочи от мястото си.

- Защо ме стряскаш така? Луд ли си? - ядоса се Хари.

-От половин час ти обяснявам, че нещата не вървят, а ти гледаш в една посока като замаян. - скара му се Найл.

- Прав си, съжалявам. Та какво казваше? - опита се да замаже положението Хари. Найл поклати глава и продължи.

- Положението не върви. Провалиха три, от последните пет сделки. И то знаеш ли кой? Руснаците. - уточни Найл.

- Е вече поне знаем, че Беатрис със сигурност е с тях.

- Да, досетих се. Освен това не успяхме да изнесем хероина. Сигурно пак е била тя. - ядоса се Найл.

- Ами да. Все пак тя измисли маршрута, по който го изнасяхме. Найл, приятелю, мисля че е време да сменим плана.

- Прав си Хари, но хората не преговарят с мен. Те искат теб, а това няма как да стане с тази полиция пред вратата.

- Ще звънна на Хим. Тя ще измисли нещо. - подсмихна се той и грабна телефона си. Най - накрая беше измислил причина да ѝ звънне.

- Познавам тази усмивка, Стайлс. - поклати глава Найл. - С нея никога не свършва добре.

- Я млъквай. - скара му се Хари и набра номера на Хим. - Хей, как си, любов? - попита той, след като момичето кимна.

- В момента ме ни е много до теб. - каза раздразнено тя.

- Какво е станало? - попита вече по сериозно той.

- Беатрис.

- Ясно. - каза той. - И при нас е тя. Но не се безпокой ще се справим. Е? Как си днес? Нещо ново. - каза той. Найл поклати глава, на държанието на Хари и грабна телефона от ръката му.

- Хей, Хим. - каза той.

- Найл?

- Да. Виж сега имаме спешна нужда от помощ. Ама наистина спешна. Въпрос на живот и смърт е. - излъга той.

- Добре идвам веднага. - каза тя и затвори телефона.

- Голям лъжец си, знаеш ли? - скара му се Хари.

- Ако те бях оставил да говориш, до утре щеше да отлагаш. Най - накрая на момичето щеше да и писне от теб и до никъде нямаше да стигнем.