Help!

Chapter 4 † The murder.

Химена паркира черната си кола пред голямата сграда и влезе вътре. След онзи спор с шефа си не се бе връщала тук. Сега реши, че е време, те двамата да си поговорят малко. Тя беше готова още сега да подаде оставката си, но първо искаше да разбере, от него, защо би работил с някой като Стайлс. Жената на рецепцията отново я поздрав и я извика при себе си.

-Какво става? - попита объркано Хим.

- Новия шеф иска да те види. - каза червенокосата жена.

- Нов шеф ли? - сега изглеждаше дори по - объркана. - Какво стана с Даниел? - попита отново тя. Жената се огледа наоколо и се наклони към Хим.

- Казват, че е било самоубийство. - прошепна тя. - Намерили са го мъртъв в кабинета му, след като ти си тръгна. Мислят, че се е самоубил, защото сте се скарали, понеже сте били близки. - продължи с клюките тя.

- Повярвай ми не е самоубийство. - поклати

глава Хим и тръгна към кабинета на стария си шеф, оставяйки обърканата жена.

Пред вратата на кабинета му имаше няколко полицаи, който разговаряха с жена, на не повече от тридесет и пет години. Тя бе облечена със сива пола, която стигаше малко под коляното ѝ, бяла риза и сиво сако. Русата и коса бе вдигната високо на стегнат кок. Изглеждаше доста изискано, но и в същото време беше плашешто перфектна. Хим определено не я хареса. Щом жената забеляза присъствието на Химена се отдели от полицаите и се приближи към Хим.

-Вие трябва да сте госпожица Андреес. - каза надменно жената и с ехидна усмивка огледа им. - Не ми приличате на адвокат. - каза леко

раздразнено тя. Хим бе облечена съвсем обикновено. Черни дънки,

тъмно синя блуза и спортно сако отгоре с навити ръкави.

- Не съм дошла тук, за да работя госпожо...? - вече бе сигурна, че това е новата и шефка.

- Госпожица. - поправи я русата жена. - Казвам се Беатрис Лийн. - представи се тя и подаде ръката си към Хим. Чернокосата жена пое ръката на новата си шефка и се здрависа с нея. - Знаем, че сте се скарали със стария си шеф, господин Хейт, и всички мислят, че се е самоубил точно по тази причина.

- Така е. Аз и господин Хейт бяхме близки. Беше приятел на баща ми. - обясни тя.

- А мислите ли че се е самоубил? Не е ли малко глупаво, за се самоубие, само защото сте се скарали? - попита Беатрис. Химена много добре знаеше точно кой е убил шефа ѝ, но не можеше да каже нищо. Все пак, трябваше да го освободи, а не да го забърка в повече каши.

- Възможно е. - отговори простичко тя.

- Аз пък мисля че е бил убит и ще разбера кой е. - каза тя и се усмихна. Тръгна напред, а големите и токчета огласяха сградата.

Химена поклати глава и бързо тръгна към асансьора. Излезе незабавно от сградата и влезе в колата си. „ За кой, по дяволите, се мисли той, че да убива шефа ми и да ми натриса тази руса недодялана кучка." ядоса се тя.

Караше колкото може по - бързо. След около двадесет минуси стигна до имението на Хари. Паркира и веднага изхвърча от колата. Знаеше къде ще го намери, затова тръгна направо към кабинета му. Тя отвори яростно вратата и веднага съжали, че не почука. Хари чукаше русо момиче върху бюрото си.

-Добре това е неловко. - каза той и се усмихна.

- Аз дойдох само да взема едни документи. Вие си продължавайте не ми пречите. - ловко се измъкна тя и отиде до един от шкафовете, извади случайна папка и тръгна бързо към вратата.

- Може и ти да се присъединиш. - покани я момичето.

- Ще пропусна. Имам много работа. Може би следващия път. - каза тя и поклати главя. Затвори вратата и се допря на нея. - Боже, какви хора има на този свят. - прошепна тя и слезе в кухнята.

Направи си кафе и седна на плота, за да изчака Хари. Нямаше да му се размине толкова лесно. След около десет минути Хари се появи в кухнята. Тъкмо закопчаваше черните си дънки.

-Свърши ли? - попита го саркастично Хим.

- О да. - засмя се той, а тя извъртя очи.

- Радвам се. Сега да си дойдем на думата. Защо уби шефа ми? - каза сериозно и заплашително тя.

- Защото Химена..- започна той и се приближи към нея. - Аз съм бос и ако някой ми попречи, го убивам.

- Не може да си играеш така с живота на хората. - скара му се тя и се отдръпна от него. Не се чувстваше добре, когато е толкова близо до него.

- Както и да е. - простена Хари и взе кафето от ръцете ѝ, а тя извъртя очи.

- На негово място дойде руса лунатичка. - каза му Хим. - И

мисли, че е бил убит. Каза, че ще разбере кой го е направил.

- Как се казва? - попита леко напрегнато Хари.

- Беатрис Лейн или нещо такова. - отвърна объркано тя.

- Лийн? - попита отново той, а момичето до него кимна.

- Познаваш ли я? - попита тя.

- Да. Тя е адвокат, който ме вкара тук.

Извинявам се за огромното закаснение, но просто работя над нещо ново и нямам много време. Надявам се главата да ви е харесала ХХХ

Христос возкресе!