Help!

Chapter 26 † I like you.

- Да, Хим. Убих сестра ѝ.

Вече от десет минути никой не смееше да каже и дума. Хари си мълчеше и чакаше Хим да каже нещо, да му се разкрещи, да го удари. А Хим не знаеше какво да каже. Вече изцяло разбираше Беатрис. Знаеше защо е толкова бясна на Хари. Но лошото бе, че колкото повече мислеше за това, толкова повече я подкрепяше. Все пак и Хим правеше нещо подобно.

- Хим аз... - опита се да обясни Хари, но звука от куршум го прекъсна. - Стой тук . - нареди ѝ той и излезе от стаята, тичайки по коридора.

- Найл! - извика той щом влезе в стаята на приятеля си. Найл притискаше ръката към кървящия си корем, подпрян на стената.

- Добре съм, Хари. Просто убий копелето. - каза той и отпусна главата си върху стената. Къдравото момче просто кимна и взе пистолета на Найл, който се намираше на шкафчето до него. След това излезе от стаята и тръгна бързо по стълбите.

Хим, разбира се, не послуша Хари и излезе малко след него, насочвайки се към стаята на Найл. Уплашен вик излезе от устните ѝ щом видя кървавото петно, върху ризата на русия мъж.

- Спокойно, Хими, просто куршум. - каза мъжа и се приближи към Хим. - Трябва да ми помогнеш да го изкарам. Хайде.

- Найл да извикаме лекар. Моля те. - помоли го момичето, сдържайки сълзите си.

- И какво ще обясним на лекаря, Хим. Че една побъркана кучка е наредила на едно откачено копеле да ме накаже ли? - извика той, а момичето подскочи. - Извинявай. - каза той и се приближи към нея, хващайки ръцете ѝ. - Просто ми помогни. Моля те. - момичето просто кимна, неспособна да отвори дори устата си, от страха и изненадата, от това, което се бе случило преди броени минути. В този момент момичето отново се сблъскваше с плашещата реалност на живота, който водеха.

Найл можеше да умре пред очите ѝ от кравозагоба или инфекция, а тя стоеше безпомощна пред него. Чудеше се, колко пъти, до сега, са били прострелвани и Найл, и Хари. Колко пъти са били на крачка от смъртта?! Колко пъти са се измъквали на косъм?! Не е лесно да се изправиш пред смъртта, когато си я виждал само на снимки.

Найл легна на голямото легло, окървавен, едвам държащ очите си отворени, а Хим се приближи до него и седна на края на леглото му. Треперещите ѝ малки ръце се отправиха към раната, търсейки куршума.