Help!

Chapter 64 - Pull back!

Съжалявам ако на някой не му се появява цялата глава XXX

- Значи се е върнала? - попита Трис и слезе от колата си. - Хари знае ли?

- Звъннах му, но не отговаря. Сигурно още не е кацнал. А ти?

- Прибирах се. – огледа се тя и с изненада установи, че хората ѝ не са отвън. – Ще се изкъпя. Още мириша на смърт.

- Как е Хавиер? – попита Найл, по скоро защото се почувства длъжен, а не защото го интересуваше.

- По – добре. – отвърна и заобиколи къщата, за да огледа. - Утре го изписват. Ще го взема при мен, докато ремонтират къщата му. Знаеш ли, ще ти звънна после.

Тя отново се приближи до входната врата и извади оръжието си. Тихо натисна дръжката на вратата и влезе вътре. Тръгна внимателно по коридора и щом прекрачи прага свали оръжието.

- Какво правиш тук? - попита, гледайки към Дерек.

- Аз го доведох. - отговори вместо него, с обичайната си надменна усмивка, Лиам. - Виждам че покрай Хари си изгубила добрите си маниери, за това се обслужихме сами. - продължи и повдигна стъклената чаша към нея.

-Ясно. Тук сте заради Хари. – въздъхна Трис. Тръгна към шкафа, върху който седеше скъпия алкохол и последва примера на двамата мъже като си наля от медената течност. – Слушам ви.

- Ние работим за теб, нали Беа?

- Аз вече не . – обади се Дерек.

- Добре де. Работим за теб, без Дерек, нали? – каза и прехвърли лявата си ръка през раменете ѝ. Няколко от хората ѝ нахлуха в стаята, но Дерек им направи знак да останат до вратата. – Разочарова хората си Беатрис.

- Аз ли? – засмя се тя. – Единият беше готов да ме предаде зарази момиче, с което се бе запознал вчера, а другият не успя да изпълни единствената му поставена задача.

- Беатрис... – започна Лиам, но телефона на Трис го прекъсна. – Вдигни. – нареди той и извади пистолета, който беше скрил зад гърба си.

- Ало?

- Добре ли си? Затвори ми много набързо.

- О, Хав, здравей! – каза тя с престорена усмивка.

- Какъв Хав? Трис, добре ли си? – попита отново Найл.

- Не, Хав. Тъкмо оправям стаята, за да дойдеш.