Help!

Chapter 61† Fire.

Надявам се главата да ви е харесала. Остават още четири глави и се надявам като цяло историята да ви е била интересна. Ще се опитам до края на другата седмица да кача следващата глава. Гласувайте и коментирайте. Благодаря ви ♥♥♥

- Вътре ли е ? - попита Хари. Двамата солидно въоръжени мъже, пазещи пред вратата, кимнаха в синхрон. Тъмнокосият мъж бавно си пое дъх и хвана дръжката на вратата. Плъзна я надолу и леко я открехна. Не бе сигурен дали иска да влезе, но нямаше особено голям избор. Един от най - щастливите гледки в живота му беше  кървящото тяло на Джон. Шестте месеца, които прекара в затвора преди, елитния адвокат на семейство Лийн да го измъкне, си струваха, до момента, в който разбра че е жив. Дори и факта, че с признаването на вината си спаси Мелиса, за да може пет години по - късно да бъде обвинен за смъртта ѝ, му се струваше нищожен пред срещата, която предстоеше. 

- Не ям хора, Хари. Можеш да отвориш вратата. - чу се пълен мъжки глас отвътре. Стайлс извътя очи и като хала нахлу в стаята.

- Здравей, татко! - каза и с изпепеляващ поглед огледа мъжа пред него. Нямаше и следа от бялата коса, която Найл бе описал. Тя бе тъмна и прилежно сресана, като всеки един косъм си беше на мястото. Скъпият му костюм идеално лежеше върху таялото му, което беше доста добре сложено за петдесет и трите му години. И студените му сини очи не се бяха променили. Същия "чувствителен" погледа казващ: " бизнеса преди всичко".

- Радвам се да те видя. - руският акцент, който се бе наложило да придобие през петте години далеч от Англия, си личеше.

- Махнал си маскировката. - отбеляза Хари.

- Удома нямам нужда от нея, но виждам, че Найл ти е споделил всичко. Надявах се и той да дойде . Възмъжал е.

- В момента страда от сериозна нощна болест наречена махморук.  - обясни Хари. 

- Май нищо не се е променило. - засмя се леко мъжа, но дори и усмихнат студените и безизразни очи си оставаха същите. 

- Няма да спечелиш войната, която водиш. Вече си я изгубил. - премина веднага на темата, Хари. Не искаше да се бави. Колкото по - бързо си тръгнеше, толкова по - добре.  

- Този иберийски идиот ми отне едната дъщеря, няма да му позволя да ми отнеме и другата. 

- Късно е да се правиш на баща, не мислиш ли?! Трис няма да ти прости тази грешка. - предупреди го Хари.