My Bad Boy

Глава 25/Саймън казва

Влязох в стаята и видях че на малката масичка има някакъв лист. Взех го и го прочетох.

"Саймън казва утре в 17:00 да отидеш на това място... " и е даден някакъв адрес.

Добре това вече започва да ме притеснява. Как по дяволите този "Саймън Казва" е влязъл вкъщи. Ами ако отново го направи? Трябваше да извикам някой при мен за това писах а Сабрина да спи вкъщи.

-Значи някой си ти праща съобщения и ти е оставил писмо -Каза тя щом седнахме на леглото в стаята ми.

-Да. И на това писмо пишеше някакъв адрес на който да отида утре.

-Отиди.

-Не. Ами ако ми направи нещо? Не ама какъв може да е. Но как е влязъл вкъщи?

-Не знам. Искаш ли да кажем на Братовчед ми?

-Няма да Замесваме полицията. Ако стане още по-зле?

-Права си. Не искаш ли да се върнеш в общежитието?

-Не мога. Обещах на Дерек че ще съм тук. Просто ако ме е страх ще извикам някой с мен.

-Ако размислиш винаги можеш да дойдеш при мен. Леглото ти още е там.

Продължихме с разговорите и си легнахме. Опитвах се да не мисля за този Саймън казва, но не ми се получи. Няма да лъжа че ме е страх. Ами ако искаме да ме убие?

След много мисли най накрая заспах.

***
Събудих се в 13:15. Не ме съдете днес в рожденият ми ден и нямам лекции. Сабрина я нямаше. Влязох в банята и извърших вътрешните си процедури. След което се облякох и се гримирах леко а косата ми се спускаше свободно.

Взех си телефона и видях че имам много съобщения от всичките си приятели разбира се включително Алан Макс Кейт Итън и Али. Секунди по късно телефона ми звънна.

-Хей мамо -Вдигнах.

-Здрасти мила. Честит рожден ден.

-Благодаря.

-Честит рожден ден красавице -това да и останалите. Дерек леля и чичо.

-Благодаря -Усмихнах се марка и да не ме виждат.

-Как е там? Всичко наред ли е? -Попита ме Дерек.

-Да. Всичко е наред. Вие как сте?

-Добре сме миличка но много ми липсваш -Мама. Почти всеки ден ми звънни.

-И вие много ми липсвате. Ели къде е?

-Още спи. После със сигурност ще ти звъннеш отново за да ти честити и тя -Каза чичо Кевин.

Говорихме си няколко минути и затворихме.

-Честит рожден ден -Изпищя Саб щом ме видя и ме дръпна в прегръдката си.

-Благодаря.

-Какви са ти плановете за днес?

-Довечера да излезем. Други нищо.

-Ще отидеш ли при "Саймън Казва"?

-Мисля са отида. Но не мога сама. Ще помоля момчетата да дойдат с мен.

-Най-добре ще е. Все пак не знаеш кой може е да е.

След като закусихме тя си тръгна а аз се качих в стаята си. Писах на момчетата и им обясних какво е станало и те се съгласиха да дойдат.

" Саймън казва да си облечеш за парти" следващото съобщение.

Какви са тези тъпотии?

***
Вече е 16:35 и чакам момчетата да дойдат. Този "Саймън казва" ми писа още няколко пъти за да ми нареди как да се облека. Да, знам много тъпо. По филмите когато се случват такива неща ги карат да правят гадни неща. Облечена съм с каси черни панталони и блузка в същият цвят а косата ми е на едри къдрици.

Качих се в колата на Джонатън щом спрях пред къщата ми.

-Притесняваш ли се? -Попита Джак по време на пътя.

-Не. Не знам. Не ми е казал да правя нещо гадно. За това не мисля че ще ми направи нещо.

-Може да иска да си красива на убиването ти -Пошегува се Мат.

-Тя кога е била гризна? -Попита Ейдън.

-Е стига де Изчервих се. -Засмях се.

**
Няколко минути по късно Джон спря пред някаква къща.

-Това ли е? -Попитах след като слязохме от колата.

-Явно да -Отговори Джон.

Поех си въздух и отидохме до входната врата. Почукахме, но никой не отвори.

-Някой си играе с трпението ми.

-Лекс успокой се. Ела да видим из двора дали има някой. -Каза Мат.

Обиколихме целият преден двор. За такава голяма къща няма нито една лампа. Тръгнахме към задният двор когато чухме..