Ретроспекция:
-Лу, знаеш, че и на мен не ми е лесно, но работата на баща ми го изисква. -смръщих вежди, докато седях на стола с изпънати върху бюрото ми крака, говорейки по телефона с най-добрата ми приятелка.
- Да де, но защо чак Калифорния. Не може ли да си останеш тук. С теб ще си живеем.
- Знаеш, че тази идея е супер, но вече съм говорила с татко и той не позволява. Иска да съм по-близо до него.
- Мамка му. Не е честно.
- Знам. Ще трябва да ти затворя, защото ще тръгваме към летището. Знаеш ли какво ще мина през вас да се сбогуваме. Обичам те.
- И аз, Ан. До после.
Затворих телефона и станах от стола. Отидох до огледалото и се огледах. Казвам се Анна Файт и съм на 17. Очите ми са между кафяво и зелено. Странни са и могат да се променят в зависимост от настроението ми и дрехите, с които съм. Имам руса коса, която свободно се спускаше по рамената ми. Късите ми панталонки се впиваха в дупето ми е ме правеха по-слаба. Неоново зелената ми тениската ми стоеше хубаво. Бях обула черни ванс. Излязох от стаята ми и на бегом по стълбите слязох.
- Чао, татко. Няма да се бавя. - и излязох. Не си взех телефона, но не ми и трябваше.
- Но миличка...- само това чух. Тръгнах по улицата към дома на Лу. (Съкратено от Луана Перез.)
*пред къщата на Лу*
Червенокосата ми приятелка ми отвори и ми скочи за прегръдка. Гушнах я, а тя си беше увила краката около мен. Като маймунка. Червена при това.
- Ще ми липсваш. Много, Ан. Да ми се обаждаш и при най-малкото случило се нещо. Иначе няма да те оставя и ще ти звъня постоянно. Ще бягам от часовете, ако трябва. - слезе от мен.
- Добре спокойно. Ще ти звъня. - засмях се леко.
- Ако си намериш гадже или ако си харесаш някого, ми прати снимка или ми кажи името му, ясно?
-Ясно. Чао, червенокоске.
- Чао, блонди. Приятен полет. - изпрати ми въздушна целувка и аз й върнах жеста.
Прибрах се вкъщи, а баща ми беше вече отвън и качваше куфарите в лимозината. Усмихнах му се.
- Отивам до стаята си, за да си взема чантата.
- Добре, миличка. Побързай.
Изкачих на бегом стълбите до втория етаж. Влязох в стаята си, взех си телефона, слушалките и чантата с нещата ми. (Не си мислете, че чантата е нещо голямо. Говоря за дамска чанта.) Излязох, като за последно огледах, слязох бавно по стълбите, огледах всичко в къщата по пътя си. Заключих, качих се в колата и докато излизахме от двора не спрях да я гледам.
- Тази къща ще ми липсва татко. -погледнах тъжно и прехапах устна.
- И на мен, миличка, но в Калифорния също ще ти хареса. Обещавам. - усмихна ми се.
*край на ретроспекцията*
*на летището*
"Моля пътниците за Калифорния да се качват и да заемат местата си."
Това беше нашият полет. Вече ни бяха чекирали багажите и се запътихме към входа. Седнахме на местата си, а аз си пуснах музика. Проверих туйтър. Нищо интересно. 23 човека са ме последвали и 16 човека са ми писали. Фенове. Облегнах се назад и задрямах.
*след полета*
- Пристигнахме. - баща ми ме побутна по рамото.
Слязохме от самолета и си сложих слънчевите очила.
- Е, добра дошла в Калифорния, Анна. -казах сама на себе си.
С баща ми си взехме багажа и се качихме в друга лимозина, която ни отвеждаше до новия ни дом.
Здравейте, хора. Както разбрахте това е новата ми история с Киан и Анна. Няма да сменя главната героиня. Отказах се. Ще се старая да пускам глави и за двете истории по едно и също време. На снимката е Анна, за тези, които не знаят коя е. Очаквайте нова глава и за историята ми "The stupid love" довечера. Приятен ден. ^^
