Учебната седмица мина ... добре? Не. Мина ужасно. С Киан не си говорихме сутрин и не знам защо. Липсваха ми устините му. Тези меки устни. Как искам пак да го целуна...май се влюбвам? Да...влюбвам се... данл този път да е за добро.
Вече седях близо до Махогани, а не до него. Не знам...май започнахме да се отдалечаваме, но не можех да го позволя. Не трябваше да става така. Един обед след училище с Махогани излязохме на двора на училището и там беше Киан с Шон и още три момчета. Приятелите ми гледаха свирепо. Тогава забелязах нещо, което не ми хареса. Устната на Киан беше леко сцепена. Разбутвахме и стигнахме до тях. Трима непознати идиоти се биеха с моето момче и приятелят му. Колко хубаво! Няма що...
- Спрете! - извиках
- Анна, не се меси. - каза ми Шон.
- Иначе?
- Послушай Шон и си остани там където си. - каза едно от момчетата.
- Ти да млъкваш. - казах злобно.
- Не си играй с мен, кукло. Не знаеш на какво съм способен. - започна да се приближава към мен, а аз не отстъпвах. - охоо, някой не го е страх, а?
- Не.
- Анна... - каза Махогани, а аз я игнорирах.
Той замахна да ме удари, но някой го спря. Киан.
- Да не си я докоснал, ясно ли ти е? - Киан държеше юмрукът му и го гледаше. Колко му бях благодарна сега.
- Този път се отърва, к***о. Както и вие двамата. Хайде момчета да си ходим. - след това и тримата отидоха на някъде, а тълпата се разпръсна.
-Добре ли си? - попита ме Киан.
- По важното е ТИ дали си добре. - хванах лицето му и го огледах хубаво.
- Нищо ми няма. Да си ходим.
- Аз ще закарам Махогани, Ки. - каза Шон. Киан само кимна и двамата с него се отправихме към колата му. Влязохме вътре.
- Защо се опита да помогнеш? - попита той.
- Защото си ми важен и ми пука за теб. Благодаря ти, че ме спаси от бедствието, което щеше да стане с онзи.
- Не ми благодари. Ако не го бях направил нямаше да си простя, че този шибаняк те е ударил. - през цялото време се гледахме. Тогава откопчах колана си и седнах в скута на Киан. Той ме погледна учудено.
- Какво правиш? - попита ме.
- Повтарям онзи ден, в който ти пак ме караше на обяд. - и отново го целунах, като внимавах с устната му. Той ме прегърна през кръста и ми отвърна. Целувката се задълбочи и не се отделяхме един от друг. Ах тези устни...колко добре се сливат с моите... сякаш той е другата половина от мен. Другата неузнаваема, щура, любовна страна, която само той може да открие и го направи. Отделихме се. Гледах го и прехапах устна. С пръст докоснах долната му устна.
-Как си?
- Вече съм супер. Благодаря ти. - целуна ме бързо и станах от него. Погледнах надясно и видях Шон с Махогани в колата му.
- Е, Ромео и Жулиета, ще тръгваме ли? Целувахте се... -погледна часовника на таблото си- три, грешка, четири минути. - засмяхме се и четиримата. Потънах в седалката от срам, а Киан се засмя още повече.
- Млъквай. - скастрих го. И двамата запалиха колите си. Киан тръгна пред Шон. Пътят мина в тишина. Поглеждахме се от време навреме. Пристигнахме пред нас. Слязох от колата и пак заговорих Киан.
- Наистина ли си добре? Искаш ли да ти помогна с нещо?
- Добре съм, спокойно. Прибирай се.
- Добре.
- Чакай малко. - той ме спря. - Ела за малко.
Беше се подпрял на капака на колата. Отидох пред него.
- Сподели.
- Ела тук. -дръпна ме в прегръдката си и ме целуна...бяхме прекъснати от прокашляне. От прокашлянето на Шон.
- Престанете да се целувате навсякъде, де. - с Киан се засмяхме. Целунах го набързо и тръгнах към вкъщи. Той също се прибра.
Вечерта не спрях да мисля за днешния ми ден. Получих съобщение.
"Благодаря ти, че ми оправи деня, сладкишче. ❤"
"За нищо, Киан. ❤"
Продължих да мисля за днес, да се сещам за целувките и за тези меки устни...май започват да ми липсват...неусетно съм заспала, мислейки си за Киан.
Йо. Тази глава стана къса и тъпа, ама нищо. Ще се постарая за следващата, която ще е партито. Приятен ден. Enjoy. ❤
