Част 9

71 6 1
                                    

- Ан, просто внимавай с него, ок? - предупреди ме най-добрата ми приятелка - Имам лошо предчувствие.
- Спокойно де. Не изглежда да може да ми направи нещо.
- На теб не ти изглежда, но го проверих и има слухове да се е занимавал с дрога.
Божичко..
- Добре, Лу. Спокойно. Ще затварям, защото имам работа, обичам те.
- И аз Ан, до после.
*ГТК*
Запалих хубавия си Рейндж Роувър и тръгнах към къщата в гората, доста отдалечена от града. Там ме чакаше шефът ми с нова задача за мен.
- Маркъъс, тук съм.
- О, Киан! Как върви с твоето момиче...как се казваше?? Бени, Нени,Кристин, ъмм.... - попита шефът ми отпивайки от уискито си, щракайки с пръсти, за да се сети за името й.
- Анна, казва се Анна Файт
- Да, да същото. Ее как върви? Изглежда мило момиче и е доста хубава. Не мислиш ли?
- Да, може. Та каква ми е задачата?
- Искам да отвлечеш Изабела Сангастър. Дъщеря на мултимилионера Дейвид Сангастър. Ето ти координатите й. - подаде ми бележка и я взех- Тръгни с една от колите в гаража и я искам до час, ясно?
- Ясно. Тръгвам. - отправих се към изхода и отидох в гаража. Избрах си едно много хубаво Ламборгини и тръгнах с него.
*след половин час*
Бях с очила и с перука на косата, за да не ме разпознаят. Следях я от 15 минути и тъкмо остана сама. Сега е моментът да я отвлека. Паркирах до нея и слязох от колата.
- Кукло, желаеш ли да се повозиш малко. Да усетиш високите скорости. Обещавам, че ще ти хареса - намигнах й и й се усмихнах. Винаги действа.
- С доволствие - усмихна ми се палаво и й отворих вратата на колата, а тя се качи. Огледах се и затворих. Влязох в колата и за части от секундата отпраших за къщата в гората.
- Е - постави ръка на коляното ми, плъзвайки я нагоре - как се казваш красавецо?
- Ъъ...Марк, ами ти?
- Изабел, но предпочитам Изи.
- Добре, Изи, искаш ли да се позабавляваме, а?
- С такъв красавец като теб кой не би искал?
Подсмихнах се и отпраших. След 15 минути пристигнахме и паркирах.
- След теб, Изи -натъртих на името й, за да ме чуе Маркъс - качвай се, след минутка идвам.
Тя започна да се изкачва по тъмните стълби бавно докато оправях парцалчето, с което смятах да я упоя. Тръгнах след нея бавно и и казах да върви и да не де обръща. Настигнах я, приближих се и я целунах по рамото нежно. След това я упоих и тя падна в ръцете ми.
- Маркъъъс, ела
Дойде при мен и ми помогна да я замъкнем към една от стаите. Оставихме я да лежи там и заключихме стаята.
- Еее - стоях пред него в очакване да ми плати хиледарката. Подаде ми я ми каза, че останалото ще получа по-нататък. Излязох от къщата и запалих джипа си. Пътувах към нас и си пуснах музика. Когато пристигнах паркирах и се прибрах у нас. Получих съобщение от Гилински гласящо: "Довечера правя парти. Ела и викни Ана" Супер. Писах на Ана и тя се съгласи. Имах време до партито и се проснах да спя.

                  --------------------------
Здравейтееееее, честит първи учебен ден! Знам че не съм писала отдавна, НО реших отново да си изтегля уатпад и да пиша и чета истории. Надявам се това да ви хареса и ако се съберът поне 10 вота ще напиша нова глава, окей? Надявам се да се чете историята иначе защо да я пиша? Нали се сещате. Главата е от 506 думи (576 с това) и се извинявам ако има грешки.

Has llegado al final de las partes publicadas.

⏰ Última actualización: Sep 15, 2016 ⏰

¡Añade esta historia a tu biblioteca para recibir notificaciones sobre nuevas partes!

Complete oppositeDonde viven las historias. Descúbrelo ahora