-•Destined of love🌹•-

-•Глава 07•-

Гл.Т. Ха Ри
Влязохме в луксозен магазин за бижута. Магазинът беше толкова красив. Една жена дойде и ни приветства. Тя ни показа няколко от новата им колекция. Така аз и двамата ни родители започнахме да избираме пръстени. Когато разглеждах, чух някой да шепне нещо.

-О, Джеон Джънкук идва. Той идва в нашия магазин. Толкова е секси. Вижте красотата му. Обърнах се и го видях че идва. Когато той влезе в магазина, момиче с къдрава коса отиде и застана пред него.

- Мога ли да ти помогна?- каза с пискливия си глас.

Джънкук: О, не, благодаря.

- С теб се срещнахме отдавна. Толкова съм щастлива. Изглеждаш по-красив и секси.

Джънкук: Не те помня. Можеш ли да ме пуснеш сега.

-А, да, да.- каза тя неловко.

Тогава той се запъти към нас, седна до мен и започна да гали бедрото ми. Сериозно ли точно тук.

Ха Ри: Джънкук спри- прошепнах му като хванах ръката му.

Джънкук: Не.- каза той без да ме поглежда. Наистина ще ме подлуди.

Ха Ри: Джънкук...- г-жа Джеон дойде при нас. Джънкук свали ръката си от бедрото ми.

Г-жа Джеон: Ха Ри, какво ще кажеш за това?- г-жа Джеон ми показа комплект пръстени.

Тогава очите ми съзряха друг комплект от пръстени.

Ха Ри: Можете ли да ни донесете този тип пръстени?- казах на жената в магазина и тя ми ги донесе. В този момент  телефона на Джънкук започна да звъни. Той се извини и излезе от магазина. Мина се известно време, но Джънкук все още го нямаше. Излязох за да го потърся. Веднага пред погледа ми засякох онова момиче от по рано да говори с Джънкук. Ах тази малка пикла какво иска отново. Отидох по напред за да слушам за какво говорят.

Джънкук: Може ли да ме пуснеш, моля те. Казах ти, не те помня.

- Хайде да отидем на среща, искаш ли?

Джънкук Имам си годеница.

-Днес в ресторант Xxx. Става ли?- каза тя като не обърна внимание на думите му.

Джънкук: Какво? Хей, остани в границите си момиче.

-Не й го казвай. Може да го направим тайно.

Кръвта ми наистин започна да кипи. Тази за каква се мисли. Запътих се към тях и хванах Джънкук под ръка.

Ха ъ: Бебче, какво правиш тук? Всички те чакат.- той ме погледна с широко отворени очи. Явно не го очакваше.

-Бебче? Коя си ти? Как можеш да го наричаш бебче?- попита ме оная.

Ха Ри: Аз съм негова годеница, скъпа. Не мога ли да го наричам бебче?

-Какво?

Ха Ри: А сега ти малка кучке се махай се от тук или кълна се ще те убия.

След това момичето си тръгна, канех се да тръгна но Джънкук ме дръпна късм себе си и заедно тръгнахме.

Джънкук: Бебче? Харесва ми.- каза той.

Ха Ри: Казах го..- не можах да довърша защото той ме целуна.

След известно време той се отдели от мен.

Ха Ри: Какво правиш Джънкук?

Джънкук: Просто целувам бебчето си.

Ха Ри: Ще те убия, ако говориш с други момичета.

Джънкук: Да не ревнуваш?- самодоволна усмивка се появи на лицето му.

Ха Ри: Да, сега да тръгваме.

Джънкум се усмихна и ме целуна по бузата.

Избрахме годежните пръстени и се запътихме към колата.

Г-жа Джеон: Вие двамата се прибирайте. Аз и г-жа Ким имаме някои работи за вършене.- почувствах душата си как напуска тялото ми, спомняйки си обещанието.

Джънкук: Добре мамо чао- каза той и се качихме в колата.

Не обелвах и думичка.

Джънкук: Какво ти е Ха Ри?

Ха Ри: А н-нищо добре съм.

Джънкук не каза нищо повече и продължи да шофира. В какво се забърках? Дани е забравил за това. Моля те боже дано е забравил.