Неизброими са ни дните,
под нощното небе стоим.
И говорим за мечтите,
слушайки океана син.
Крием се в храстите потайни,
надалеч от тук шумим,
бягаме от погледи незнайни,
и търсим себе си безкрайно.
След година, две или декада,
пак със тебе тука ще стоим,
Ще си шепнем скрити тайни,
и звездите ще броим,
ще гледаме децата хорски,
и по вълните ще летим,
като птици ще се реем,
и в дълбините ще бучим.
…
Изгубени по пътя крачим пак - сами,
мечтите си красиви гледаме в зори.
След епоха или две или хиляда,
пак ще бъдем тук - сами.
И децата на децата на децата,
ще крачат там - под нощното небе
в светлина на тъмна нощ - сами.
