И в прегръдките на тишината,
леко ние ще се отнесем
Ще останем там свободни,
под нощното небе сами,
Ще се сгреем в светлината
на нашите звезди.
Край поточето безкрайно,
шепнешком ще скитаме сами,
И румоленето му тихо,
ще слушаме до старини.
Красиви ни са дните,
като звездите в лятна нощ,
И като нощното небе мечтите,
Ще озаряват нашият живот.
