Хората треперят,
пред красотата на гората.
Гледат,
напреде в светлината.
Минават,
през бурените гъсти.
Тичат през гората.
Търсят ме в гората.
Глезените в бурените тъпчат,
блатата до лактите поглъщат,
до врата в кал, очите гледат
светлината.
Сутринта зората,
в ирисите грутескно озарява.
Телата на хората,
студени в гората,
а душата -
изгуби се в тъмата.
Идва нощ.
Душите пеят песни.
Приличат на красиви самодиви.
А изгнилите тела,
земята ги погълна.
Божествена трагикомедия.
Изгубени в гората.
