Обяснения от паднал ангел,
крила от мъка, воля и тъга,
говор от безкрайна песен,
усмивка от дете и самота,
крак от тъмна нощ
и тяло от мъгла...
Капка кръв от златна есен,
с дух на вятър,
щипка сол...
И мъничко човече -
това рецепта е помни,
не слагай само-
гарванова песен.
Защо? - ще питаш ти.
Разликата между двата свята,
человека сам твори,
а с лъжица гарванова песен,
истината ще се озлоби,
ще стане тя непоносима,
като змийска шарка,
ще прокара през света,
ще се свлече на пода,
пред човека,
пред живота,
и ще го погълне цял.
Душата на човека що е вечна,
ще излезе през зъби на смъртта,
ще се погуби.
И мъничко човече,
запомни едно.
Лъжата е красива,
като птица в лятна нощ.
Рее се и успява да проникне,
като песен от сирена,
дълбоко в нашата душа,
да ни радва мнимо,
с чувство.
С празна пълнота тормози,
царя нощ, обгърнат в мрак.
Но истината е горчива.
трудно да се понесе,
често хората я казват,
в гняв или шега, замазват.
Трудно да не боли.
Затова дете,
не слагай нито капка,
гарванова песен,
песен от сирена,
крило от пеперуда,
Нищо.
Нищо дето ти звучи красиво.
ще се сгрумолясаш.
Ще паднеш от високо.
-----
Защо, ти мъничко човече,
защо не ме послуша?
Гарванът ти пее песен,
сирената прободе ти душата.
Казах, ти вече человеко,
не слагай тази адска песен.
С лъжата си замаза сам очите,
а с истината ослепи се.
Да, човеко, страдай.
Страдай докато си жив.
Умирай в мъки,
гнойни рани,
плач и жлъч, гърчи се.
Но помни едно.
Ние съществата,
не говорим думи празни,
пазим хората от грешки,
носим царя на нощта.
Пазим тайните градини,
и учим человеците на истина,
но меко.
----
Затвори очите,
ти човеко,
и почивай.
А когато се събудиш,
ще забравиш,
къде си бил,
къде вървиш,
и от къде си.
Сбогом...
