Евелин | Evelyn

4

- Виж, искам да ти помогна, това е. - каза Кристин, сякаш прочела мислите на Евелин. - В малък град като нашия, особено с такива атмосферни условия, трябва да се стараем да си помагаме и да сме в добри отношения. Иначе няма как да оцелеем.

Преди Евелин да отговори, Рубина дойде при тях с малко тефтерче и подострен черен молив в ръка.

- Здравейте, момичета! Какво ще поръчате? - попита тя с типичната за нея дружелюбна усмивка. Непокорните ѝ червени коси, на които името ѝ прилягаше чудесно, бяха вдигнати на кок, като няколко къдрици висяха свободно, успели да се измъкнат от хватката на ластика ѝ и очертаващи лицето ѝ.

- Два чая - каза Кристин. - Черен за мен, без мед. Ами ти? - обърна се тя към Евелин.

- Билков - отговори тя. - С две пакетчета мед.

- Добре, момичета, идват веднага - Рубина дописа поръчката им, след което се обърна и се запъти към тезгяха.

- Щеше да ми разказваш за майка ти - напомни тя.

- Ами... Няма много за разказване. Ние... Скарахме се и... - каза Евелин, спирайки по средата на изречението. - Искам да избягам от вкъщи. - измърмори тя.

- Заради спора? Виж, не ме разбирай погрешно, но това не е ли малко глупава причина? Майки и дъщери се карат постоянно. После сигурно ще съжаляваш и ще искаш да се върнеш. Знам, че аз искам. - каза Кристин, свеждайки поглед надолу и усмихвайки се тъжно.

- Ти... Избягала си от вкъщи? - попита Евелин с разширени от изненада очи.

- Да. Аз и майка ми... От началото бяхме щастливи, но после... Ние също не бяхме в прекрасни отношения. Меко казано. - започна да разказва Кристин, все още с очи към скута си и с все същата тъжна усмивка на устните.

(редактирана)