Евелин | Evelyn

29

 Изненада се прокрадна по лицето на Иван, но секунди по-късно беше заменена с гняв.

 - Шивашкото ателие. - каза той с нисък глас.

 - Моля? - Евелин примига неразбиращо.

 - Отивай в шивашкото ателие и потърси Мила. Попитай я за номер двадесет и осем.

 - Какво е номер двадесет и осем? - попита тя.

 - Ти. - отговори просто той, след което отвори вратата и застана до нея с безразлично изражение на лицето си.

 Евелин прие това като знак да си върви, но в момента, в който пристъпи към вратата, Иван я хвана за рамото и я завъртя.

 - И ако посмееш още един път да ми посегнеш... - започна той, приближи се плътно до нея, прилепен до гърба на ужасената Евелин, и прошепна в ухото й, обвивайки ръката си стегнато около кръста й. - Последиците ще са много по-сериозни. - завърши той, като притисна устни към врата на момичето, след което за последно стисна леко отстрани на талията й с дългите си студени пръсти и я побутна към коридора, блъсвайки и заключвайки вратата след нея.

 Евелин тръгна към стълбището, което се виждаше в другия край на коридора.

Сигурно за наказание щеше да я накара да работи. Но пък шамарът, който тя му беше зашлевила сякаш не беше достатъчно провинение, нали? Или пък може би щеше да направи униформата й още по-разкриваща, той сигурно знаеше колко неудобно се чувстваше тя от факта, че такава голяма част от плътта й беше на показ.

Момичето слезе по стълбите и се опита да се ориентира, скоро разбирайки, че е в южната част на замъка, където беше и ателието на Мила. Отне време, докато Евелин намери точната врата, но петнайсет минути по-късно застана пред нея и почука.

 - Влез! - извика познатият женски глас отвътре. Момичето отвори вратата и се запъти към Мила.

 - Евелин! Не очаквах да те видя, защо си тук? - попита шивачката с лека нотка на тревога в гласа си. Евелин неведнъж бе забелязвала грижата, с която се отнасяше Мила към всички иридии и както винаги, тревожността в тона на жената й се стори типично майчинска.

 - Всъщност, изпраща ме Иван. - каза тя, свеждайки поглед надолу. Сега трябваше да разкаже на Мила какво се беше случило, а не бе сигурна дали жената щеше да погледне с добро око към това, че беше посегнала на Иван.