Opposites in love

8

ГЛТ: Фаяна

Когато I did something bad гръмна от телефона ми простенах недоволно. Обикновено бих запяла с Тейлър. Но е посреднощ, някой ми звъни и не съм особено доволна от този факт. Напипах слепешката телефона си и вдигнах.

- Кажи. - едва едва казах нямаща търпение да заспя.

- Кай е. Съжалявам, че те будя Фай, но и аз и Никс сме пияни и имаме нужда от транспорт до вкъщи, не си взехме пари и Лу утре има тренировка в 8 сутринта така че може ли да ни прибереш? - чух от другата страна.

- Кай. - казах тихо.

- Да? - той попита обнадеждено.

- На толкова малко съм да ти кажа да си го начукаш и да ме оставиш да спя. - потърках очите си - На много малко повярвай ми. Писна ми да ви прибирам пияните задници.

- Моля те Фай. - чух моленията на Кай.

- Прати ми адреса. - въздъхнах.

- Обичам те. - облекчението в гласът на Кай бе направо учудващо.

- Млъкни. - затворих телефона.

Станах и грабнах първите тениска и дънки до които успях да се докопам. Минах през кухнята за един РедБул, взех ключовете и излязох от нас възможно най-тихо за да не събудя нашите. Вкарах в GPSa адреса който Кай ми прати и карах без музика. Прекалено ми се спеше. Отпих от РедБула и минавах по вече почти пустите улици на Белмаг Бей. Светофарите светеха само в жълто, имаше по някоя друга кола. Свалих си прозореца и хладния въздух влезе в колата ми, карайки кожата ми да настръхне и съзнанието ми да се посъбуди. Когато стигнах къщата нито Кай нито Никс бе отпред за сметка на няколко човека които пушеха. Паркирах на тротоара раздразнена и слязох от колата. Няколко момчета ми посвирнаха и аз подтиснах желанието си да повърна на моравата. Влязох и усетих баса на музиката в краката си. Бе 3 посреднощ, а партито още бе живо - танцуващи хора, натискащи се двойки, смеещи се момчета, кокетни момичета.

- Кай! - най-сетне го забелязах. 

Повръщаше в саксия. Изчаках го да приключи и да ми обърне внимание.

- Фай. - той ме погледна - Мерси че дойде. 

- Къде е Никс? - огледах се наоколо.

- Той беше тук преди момент. - Кай потърка челото си.

- Къде е сега? - скръстих ръце.