1. началото

153 4 1
                                    

,,Всяко чувство превърнало се в константно губи смисъла си"

Излежавах се на шезлонга до големия басейн в още по големия двор. Слънцето пареше кожата ми. Леката музика отстрани галеше ушите ми. Прекрасен ден. Поредния такъв. Колкото и лигаво да звучеше не можех вече да понасям това съвършенство. Аз съм Елена Скот , дъщеря на един от най големите мафиоти в Лос Анджелис. Никога нищо не ми е липсвало. Майка ми- Натали е повече от прекрасна в всяко едно отношение, баща ми - Винсънт дори с цялата затрупала го работа винаги намираше време за нас. И брат ми  Дилън . Моя близнак с който можех да споделя всичко. Който ме пазеше от всичко и всеки. За материалните неща винаги сме били презадоволени. Като изключи редките проблеми от работа на татко живота ми е като приказка. Толкова перфектен , толкова скучен.

Аз съм на деветнайсет, с дълга кафява коса, зелени очи и красиво тяло.  От около година работя като модел в модния бранд на мама. Дилън с който адски много си приличаме , беше започнал да работи заедно с татко. Притеснявах се за брат си но в света който живеем това беше неизбежно. Ние щяхме да наследим този бизнес. Трябваше да сме подготвени, но аз все още не исках да навлизам в този черен свят, не и толкова пряко.

- Еленаа- чух гласа на най добрата ми приятелка кейтлин зад мен.

-Здравей Кейт - отвърнах.

Тя се настани на шезлонга до моя, развълнувана и ме гледаше в очакване.
Приятелката ми е голяма фурия. Толкова жизнена и добра. Познаваме се от бебета . Баща и татко доста често работят заедно и не ми се налага да крия нищо от нея. Кейтлин е изключително красива , с дългата рижава коса, сини очи лунички по лицето. Беше и доста по висока от мен за което тайничко завиждах.

- Знаеш ли кой ще идва на събирането довечера - попита.
- Кой
- Семейство Григори.- изписка

Знаех че най добрия приятел на баща ми Стефан Григори , с който са започнали да градят мафиите които сега управляват се местят в лос Анджелис. И то не къде да е , а в къщата до нашата . Даже между двата задни двора имаше голяма врата през която лесно можеше да се ходи на гости.

- Защо толкова се вълнуващ за това- попитах я.
- Еллл , никой от нас никога не е виждал член на семейството Григори. А се носят слухове че сина бил изключително красив.

- Мислех че си падаш по брат ми- казах.

И бях права от две години ми обясняваше колко е прекрасен и се притесняваше от него. Той обаче явно не го забелязваше ,а аз и бях обещала да не се намесвам.

- Шшлтт. Може да те чуе- прошепна- Не мога цял живот мълчалива да се прехласвам по него. Живота продължава.

Засмях се . Беше невъзможно да разбера мисленето на това момиче колкото и добре да я познавах..

- Здравейте момичета- поздрави ни брат ми.

Руло що беше излязал на балкона на втория етаж на огромното имение. 
Кейтлин цялата почервеня и не посмя да вдигне поглед от земята.

- Мислех че си с татко

- Прибрахме се да се оправим за довечера. Като ви познавам и вие трябва да започвате ако не искате да закъснеем.
- Сега отиваме
Той ми кимна и се прибра.

Хайде срамежливке да се качваме да се приготвяме
Станах и задърпах Кейт към стаята си.

I Always Choose You ❤️Donde viven las historias. Descúbrelo ahora