5 парти

72 4 1
                                    

Обърнах се към източника на сладкия звънлив глас. Момиченце на около пет годинки ни гледаше. Беше изключително сладка с розова рокличка и кафява коса вързана Ан две опашки.
- Нищо дребос- отговори Даниел като се отдръпна и излезе от басейна.
Подаде ми ръка и ми помогна да изляза.
- Коя е тя- попита малкото момиченце и застана до момчето.
Това трябва да е сестра му, която вчера не дойде.
- Аз съм Елена много ми е приятно.- клекнах пред нея
- Приятелка на батко?
- Не, аз си имам приятел- отговорих и с усмивка.
- Жалко, много си красива.
Даниел стоеше и ние гледаше отсрами. Лека усмивка красеше лицето му, но щом ме видя че го гледам хвана ръката на детето

- Хайде Тиана да се прибираме.
Момиченцето ми помага и затича към къщата си


Кейтлин се прибра у тях. А през остатъка от деня седнах да уча за предстоящите изпити. Учех маркетинг първа година и наближаваше семестъра. Към 8 започнах да се оправям за партито на което Браян ме беше поканил.
Облякох си това

И вързах изправената си коса на висока опашка

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

И вързах изправената си коса на висока опашка. Качих се в черното си Ферари и потеглих към купона. Самото събиране беше на един изоставен паркинг. Повечето от хората имаха нещо общо с мафията. Силна музика, алкохол, драга и много, много коли. Какво повече му трябва на човек.
Паркирах колата си и видях няколко момчета да коментират, но ченетата им увиснаха щом слязох от колата. Не ми се случва за пръв път. Провирах се между тълпата търсейки някой познат, взех си едно червена чаша с водка. Намерим Браян и един негов приятел седнали да един парапет.
- Здравей красавице- поздрави ме и ме дръпна между краката си.
- Хей. Здравей Ед.
Момчета си говореха нещо докато аз си гледах телефона. Кейт ми писа че с брат ми идвали насам. Питах я как е станало така че с брат ми да идват заедно на купона но щяла да ми каже щом дойде.
- Това не е ли сина на Стефан Григори- попита Ед кимайки към Даниел
Около него се бяха насъбрали около десет момичета. Сака се опитваше да се доближи до него. Сякаш след малко щяха да се сбият коя да е до него.
Пресрещнахме погледите си и той ми намигна.почервенях и сведоха поглед. А хвадката на Браян около мен се затегна.
- Същият- почти изръмжа
- Хора здрявейтеее!
Пред мен застана Кейт. Гушна ме а плътно зад нея стоеше брат ми.

- Радвам се че дойде- Казах и на ухо.
- Хайде Елена скъпа да танцува ме- издърпа ме тя.

Преди да се мушнем при танцуващата тълпа.
- Защо си с Барт ми- попитах усмихнато.
- Поканих го. И той се съгласи.- Изписка радостно.
Прегърнах се. Радвах се за най добрата си приятелка. Тя заслужаваше добро момче и се надявах това да е брат ми.
Танцуваха ме в ритъма на музиката. По едно време усетих ръка на талията ми. Обърнах се и видях зелените очи на Даниел. Изблъсках го.
- Ела за малко - каза и тръгна.
Не знам защо но тръгнах след него. Вървяхме докато не се скрихме зад един джип. Тук хора нямаше.
- Какво искаш Даниел - попитах троснато.
Притисна ме към вратата на колата. Тежка въздишка напусна гърдите ми. Отново беше прекалено близо.
- Искаше ми се да не те познавах- прошепна
Какво му бях направила за бога. Познавахме се от два дни и почти не разговаряхме.
- Защ...
Не успях да довърша, защото устните му се разбиха в мойте. Желанието у мен беше прекалено силно за да го отблъсна. Вкопчих се в него, хванах тениската в ръце,прибързвайки го по близо. Всичко в мен пламтеше. Не исках да се отдръпва. Този огън който предизвиква устата му, ръцете му движещи се по тялото ми.
Отдели се от мен щом въздуха ни свърши. И двамата дишахме тежко, но не не махаше ръцете си.
Сега когато не бях под пълното му влияние , Браян излезе в главата ми.отблъснах Даниел. Изненадата в очите му бе ясна.
- Какво по дяволите правиш- Развиках му се.
Засмя се. Кое му беше забавното в момента.
- Казваш го все едно не се наслаждаваше на целувката.
Замълчах си.той се приближи отново завъртях глава на страни защото знаех че ако опита да Ем целуне отново няма да го спра. Простите му хванаха падналата презрамка на потника ми и я вдигна.
- Гаджето ти сигурно те чака- прошепна в ухото ми.
В следващи я момент той се връщаше към тълпата

I Always Choose You ❤️Donde viven las historias. Descúbrelo ahora