I Always Choose You ❤️

9 . Какво търсиш тук?

Слях устните ни. Нещо което можеше да ми изиграе голяма шега за напред. Той ми отвърна изключително щастлив от избора ми.
- Незнам какво си ти Елена моя рай или ад- Засмя се леко.
Усмихнах му се и отново го целунах . Задавах си същият въпрос спрямо него. Дали тази страст която ни дърпаше един към друг нямаше да се превърне в пожар от който може и да не излезем живи. Не знам.
Слънцето вече изгряваше а аз и Даниел седяхме сгушени на плажа. Повечето време дори не говорехме. Той галеше кожата ми и отвреме на време поставяше по някоя целувка.
Гледахме изгрева и беше вълшебно.
- Мисля че трябва да се прибираме - прошепна спокойно в ухото ми.
Беше прав. Баща ми сигурно полудяваше от притеснение. Бавно се измъкнах от топлите му ръце и станах, изтупах полепнали пясък по тялото си тръгнахме към колата. След което и потеглихме към вкъщи. Този път караше доста бавно. Леката музичка заглушаваше неловкостта между нас. Бях се свика в кожената седалка и гледах през прозореца. Тази нощ с Даниел беше като приказка, ко сега всичко се връщаше по старо му.
-присригнахме.
Беше спрял точно пред вкъщи. Откопчах колана си и тъкмо щях да отворя вратата когато ме хвана за лицето и ме обърна към него. Целуна ме. Доста настоятелно при това.
- Не се знае кога пак ще ми се отдаде възможност принцеске- пошегува се и ме пусна.
- Чао Даниел
Слязох и той се прибра в техния двор. Отворих врата на къщата и видях как погледа на татко и на брат ми се срещнаха към мен. Защо по дяволите не спаха.
- Сестричке- извика Дилън, дойде до мен и силно ме прегърна.
- Спокойно брат ми, от мен отърсване няма
-Миличка- поздрави ме татко.
Прегърна ме . Отвърнах му но не особенно щастливо.
- Обичам те миличка,моля те не ме плаши повече така
- Добре татко. Качвам се в стаята си. Уморена съм.- казах.
Качих се в стаята си. Взех си един дълъг горещ душ. След което се мушнах в леглото. Опитах се да почетат книга но мислите ми бяха другаде.
- Еленаа- извика мама от долния етаж- Браян е тук.

О не. Защо по дяволите е тук. Слязох бързо. Браян и мама спокойно си говориха.
- На двора- Казах му студено и излязох.
Чувах стъпките му след мен. Щом бяхме достатъчно далеч че никой от къщата да не може да ни чуе се обърнах към него.
- Какво търсиш тук?
- Лена моля те .

Хвана ме за ръцете и ме приближи към себе си. О не. Избутах ръцете му и се отдалечих.
- моли се на курвата от вчера- казах.
- Тя не значи нищо. Аз бях прекалил с пиенето и просто... Съжалявам коте.

- Съжалявам?!- чу се подигравателен тон иззад мен